Решение № 12132 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция"/ГД НП /, чрез процесуален представител юриск. Р. Петров, срещу Решение 614 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 170/2025 г. на Административен съд/АС/ - Монтана, с което е отменена негова Заповед 3286з-1419 от 07.04.2025 г., с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег. [номер] от 31.05.2014 г. по описа на 01 РУ-Русе, извършена на Е. В. Д. и е върната преписката за ново произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че заповедта е мотивирана и обоснована, издадена при спазване на материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба Е. В. Д. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Намира оспореното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението съдът е приел, за установено, че жалбоподателят Е. В. Д. е подал заявление вх. 188200-5584/18.10.2024 г. по описа на 01 РУ Русе, ОД на МВР- Русе. Приел е за безспорно, че Д. има полицейска регистрация с рег.[номер]/31.05.2014 г., на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР и чл.19, ал.4, т.2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС 336/2014 г. След извършена проверка Началникът на 01 РУ към ОД на МВР - Русе е изготвил Докладна записка рег.1882-18666/14.11.2024 г. до Директора на ОД на МВР - Русе, с която е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.[номер]/31.05.2014 г. Директорът на ОД на МВР- Русе е изготвил Предложение рег.336р-32930/19.11.2024 г. до Зам.- директора на ГД НП , с което е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.[номер]/31.05.2014 г. С писмо рег.3286р67523/19.12.2024 г. Директорът на ГД НП е върнал административната преписка на Директора на ОД на МВР - Русе за извършване на допълнителна проверка. Началникът на 01 РУ към ОД на МВР - Русе е изготвил Докладна записка рег.1882р -2245/10.02.2025 г. до Директора на ОД на МВР - Русе, с която е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.[номер]/31.05.2014 г. Директорът на ОД на МВР- Русе е изготвил Предложение рег.336р-4298/11.02.2025 г. до Зам.- директора на ГД НП , с което е предложил да се изготви предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.[номер]/31.05.2014 г. Със Заповед 3286з-1419/07.04.2025 г. на ВПД Директор на ГД НП на основание чл.68, ал.6 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е отказано снемане на полицейска регистрация рег.[номер]/31.05.2014 г. по описа на 01 РУ Русе - ОД на МВР - Русе, извършена на оспорващия. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Д. е признат за виновен със Споразумение 152/14.04.2014 г. по НОХД 582/2014 г. по описа на РС - Русе за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от Наказателния кодекс/НК/ за което му е наложено наказание Пробация за срок от 12 месеца, оспорващия е признат за виновен със Споразумение 212/10.06.2014 г. по НОХД 1144/2014 г. по описа на РС - Русе за извършено престъпление по чл.343Б, ал.2 от НК, след влизане в сила на Споразумение 152/14.04.2014 г. по НОХД 582/2014 г. по описа на РС- Русе, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване се отлага за изпитателен срок от три години и глоба от 100 лева, като с Определение 527/17.07.2020 г. по НЧД 951/2020 г. по описа на РС - Русе при условията на чл.87, ал.1, т.1 от НК и на основание чл.436 от Наказателно-процесуален кодекс/НПК/, по отношение на оспорващият е допусната съдебна реабилитация. Съдът е посочил, че по своя характер полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, и попада в приложното поле на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От анализа на съображение 34 от директивата се налага извод, че обработването за посочените в чл. 1, § 1 цели следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и § 3 от Директива 2016/680, където са регламентирани срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация на национално ниво са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като сред тях не е предвидена възможност за снемането й поради настъпила реабилитация по право или в случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК /когато съдът одобри споразумение за решаване на делото/, какъвто безспорно е настоящият случай. На практика националната уредба дава неограничено право за обработване на данни от компетентните органи за целите по чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му извън изброените в закона случаи /когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници./ В конкретния случай няма спор, че на оспорващия е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР заради привличането му като обвиняем за извършено умишлени престъпления от общ характер по чл.343Б от НК, а в последствие е реабилитиран. При тези данни и при посочената нормативна уредба административния орган е извел извод, че в разглеждания случай разпоредбите от националното право не могат да намерят приложение. АС- Монтана е отбелязал, че съобразно законодателното разрешение в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, не е налице нито едно от посочените основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано. Поради това и тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице. Същевременно, съхранението от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, попадат в приложното поле на Директива 2016/680. Съгласно чл. 4, § 1, буква "в" от директивата държавите-членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с разписаните в чл. 1, § 1 от нея цели, за които се обработват. Тази разпоредба изисква държавите-членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум" с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква "д" от Директива 2016/680 държавите-членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Доколкото чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/680 предоставя на държавите-членки възможност да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, в решението си от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 СЕС възприема становището, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка, трябва в съответствие с чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от тази директива в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата в крайна сметка да се позволи изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. В решението на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква "б" и чл. 16, § 2 и 3 от директивата в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. От анализа на съображение 50, 51 и 71 от решението на СЕС следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на правото на изтриване и на правото на ограничаване на обработването от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и реабилитирано по право. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва че, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това решаващият орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и нейното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР дължи да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т. ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, тоест профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа в това число справка в Единната информационна система за противодействие на престъпността /съобразно чл. 378, ал.2 от ЗСВ/ относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. В мотивите на оспорения административен акт сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на оспорващия като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на оспорващия е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР. Правилно АС - Монтана е приел, че след като Д. е осъждан, а в последствие и реабилитиран, няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, липсват каквито и да са събрани доказателства налице ли е повдигнато обвинение, приключило ли е разследването по него, липсва влязла в сила присъда за престъпление, което не се явява и тежко по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, поради което необосновано в обжалваната заповед е административният орган е намерил, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на оспорващия. Касационната инстанция споделя направения извод на АС - Монтана, че неправилно административният орган е взел предвид извършените от заявителя нарушения по ЗДвП, които се явяват административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по см. на чл.3, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Първоинстанционният съд е обобщил, че в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на оспорващия, като не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. При така изложените доводи е отменил заповедта и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал.6, т. 1- т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/. Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай, както правилно е приел АС-Монтана, в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Рисковият профил на Д. е преценен с оглед извършеното от него престъпление и последвалите нарушения на ЗДвП, като органът е приел, че съхраняването на неговите данни е с оглед противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Следва да бъде посочено установеното с решение на Съда на Европейския съюз по дело C 205/21, че не е допустима национална уредба, която предвижда системно събиране за целите на регистрацията им, на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение