Решение № 9077 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2019 г.

Решение № 9077 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин против решение № 70 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 84/2019 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена заповед № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-004 от 22.02.2019 г. на директора на РДСП-Видин, с която на Й. В., от [населено място] е отказана месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, преписката е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за ново произнасяне по подаденото от Й. В. заявление-декларация за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ вх. № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 10.01.2019 г., в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът- Й. В. оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 70 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 84/2019 г. Административен съд – Видин е отменил заповед № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Видин, потвърдена с Решение № 05-РД06-004 от 22.02.2019 г. на директора на РДСП-Видин, с която на Й. В., от [населено място] е отказана месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ, изпратил е преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за ново произнасяне по подаденото от Й. В. заявление-декларация за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ вх. № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 10.01.2019 г., в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето и обжалването на решение на ТЕЛК от страна на В. не спира изпълнението му. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление-декларация от 10.01.2019 г. по чл. 70 от ЗХУ до директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Видин, Й. В. е поискал да му бъде отпусната месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждане. Към заявлението били приложени: документ за самоличност и ЕР на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД гр. Видин № 0004/001 от 03.01.2019 г., с което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност, върху което е положен и печат "За НЕЛК". Във връзка с постъпилото заявление, на 01.02.2019 г. социален работник към Д"СП"-Видин изготвил предложение да бъде отказано отпускането на месечна финансова подкрепа, на основание чл. 90, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 71 от ПУОРМЕРКМЕ, тъй като ЕР на ТЕЛК се обжалва пред НЕЛК и не е влязло в сила и не може да се прецени правото на подпомагане на лицето. Последвала заповед № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин, с която на В. била отказана месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ. Като мотиви в заповедта е посочено, че на основание чл. 90, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 71 от ПУОРМЕРКМЕ се отказва отпускането на месечна финансова подкрепа, тъй като ЕР на ТЕЛК се обжалва пред НЕЛК и не е влязло в сила, и не може да се прецени правото на подпомагане на лицето. В. в законоустановения срок оспорил посочената заповед пред горестоящия орган – директора на РД "СП"-Видин, който с решение № 05-РД06-0004 от 22.02.2019 г. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил заповед № 3 ХУ/Д-ВН/208 от 02.02.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Видин. Последният напълно възприел мотивите за отказ на директора на Д"СП"-Видин, като наред с тях се позовал и на Указателно писмо № 9100-0053/24.02.2017 г. на зам. изпълнителния директор на АСП /непредставено по делото/, съгласно което не се отпускат помощи и добавки без наличие на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК с гриф "влязло в сила". Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е в нарушение на материалноправните разпоредби на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Както правилно е отразено в мотивите на проверяваното решение, право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, със степен на увреждане. от 50 до 70, 99 на сто. В. е имал право на такава подкрепа, тъй като е отговарял на посоченото изискване, съгласно представеното ЕР на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" АД гр. Видин № 0004/001 от 03.01.2019 г., с което му е определена 60 % трайно намалена работоспособност. Без значение в случая е обстоятелството, че това ЕР на ТЕЛК не е било влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Следователно невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК макар и невлязло в сила, е основание да се отпусне исканата финансова подкрепа. Още повече, че в резултат на оспорване на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК не би могло да се утежни положението на В., което изключва като възможна последица отпадането на правото му на тази подкрепа при наличие на останалите нормативно предвидени предпоставки за отпускането й/ вж. Решение № 12306 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2874/2016 г., VI о. /. Изложените в обратната насока оплаквания от страна на жалбоподателя са неоснователни. Тълкуването на разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, което е направено от страна на жалбоподателя, не може да бъде възприето. Нормата не касае само случаите, когато вече е започнало плащане на помощи и добавки въз основа на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, или НЕЛК. Подобно условие не е посочено от законодателя. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими въпроси. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,