Решение № 1844 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Изгрев" към Столична община (СО), подадена чрез юрисконсулт Петкова, срещу Решение 6644 от 29.05.2024г., постановено по адм. дело 2817/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). От съдържанието на касационната жалба може да се приеме, че са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като извършването на заверяването би засегнало законни права на трети заинтересовани страни. Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез юрисконсулт Петкова моли за отмяна на решението на Административен съд- София град и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира разноски. Ответникът- В. К. Л. от град София в депозирания писмен отговор, подаден чрез адвокат Симеонова и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди съдебното решение на АССГ. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт - Административен съд - София-град е ОТМЕНИЛ по жалба на В. К. Л. Писмо изх. РИВ23-МД94-5_011 от 16.02.2024 г. на Кмета на район "Изгрев" към СО, в което е обективиран отказ да се предостави административна услуга - заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК, относно апартамент с идентификатор 68134.802.2109.28. Същевременно е ВЪРНАЛ преписката на Кмета на район "Изгрев" към СО по Молба-декларация РИВ23-МД94-5_008 от 15.09.2023 г. по обстоятелствена проверка за заверка относно апартамент с идентификатор 68134.802.2109.28, в седемдневен срок. Осъдил е Столична община да заплати разноските по делото в размер 1010 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че административното производство е започнало по заявление от В. К. Л. от 15.05.2023г. Искането, е било отправено към Кмета на район "Изгрев" към СО за заверка на молба-декларация, че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Кметът на район Изгрев е уведомил жалбоподателя за наличие на нередовности, които заявителят е отстранил с допълнителни заявления от 06.06.2023г. и 22.06.2023г. На 13.09.2023г. кметът на район Изгрев отново уведомява заявителя за наличието на несъответствия в описаните данни за недвижимия имот и указва да се подаде нова молба-декларация с коректно отразени граници на самостоятелния обект, точен адрес и ЕГН на сочените свидетели. Указанията са изпълнени с нова Молба- декларация от 15.09.2023г. с приложена схема от КК. На 06.11.2023г. заинтересовани лица, съсобственици на процесния недвижим имот, съгласно представено удостоверение за наследници, са подали възражение срещу извършване на исканата от жалбоподателя услуга, като са представили документи за налагане на обезпечителни мерки и наложена възбрана върху процесния недвижим имот. Оспреният отказ, обективиран в Писмо изх. РИВ23-МД94-5_011 от 16.02.2024 г. на Кмета на район "Изгрев" към СО, бил издаден в резултат на събраните в хода на административното производство доказателства, като административният орган приел, че по отношение на процесния апартамент е налице спор за собственост. За да отмени отказът адм. съд е приел, че оспореният адм. акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като са били налице всички материалноправни предпоставки за неговото издаване. Намерил е, че в конкретния случай, административният орган в постановения отказ е извършил по същество преценката, която следва да извърши нотариусът в съответното нотариално производство. Сметнал е, че същият е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия администрацията няма по закон. Решението на адм. съд е валидно, допустима и правилно. Правилно административният съд е приел, че предмет на обжалване, е изричен отказ на кмета на район "Изгрев" към СО да извърши заявената пред него административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга - чл. 21, ал. 3, във вр. с § 8 ПЗР АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба-декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Безспорно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. Правилно е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен. Удостоверяването правото на собственост на заявителя е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказът за заверка на молбата-декларация административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно е упражнил права, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Отказът за произнасяне, в случая лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде искания документ. Компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 ЗС и, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ. Няма пречка за общинската администрация да впише в молбата- декларация всички данни, с които разполага за имота, включително и данните за вписаната искова молба за делба и възбраната, наложена от публичен изпълнител на НАП. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите, в размер на 1000 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение