Решение № 10544 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Б., чрез адв. Н. Димитров, срещу Решение 17176 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело 358/2025 г. на Административен съд София- град. С него е отхвърлена жалбата на Б. Б. против Решение 1040-21-779/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него Разпореждане 35219/14.08.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Искането е за постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, а преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона да се поиска от Дирекция Инспекция по труда да образува производство по чл.405а от Кодекса на труда /КТ/ и да се произнесе относно съществуването на трудово правоотношение. Претендират се и разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, представляван от главен юрисконсулт М. Атанаова, оспорва така подадената касационна жалба в писмен отговор, като счита, че не е налице констатирано трудово правоотношение, вкл. и по реда на чл.405а от КТ. Излага подробни съображения в този смисъл и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Митстрой ЕООД, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Б. Б. Б. срещу Решение 1040-21-779/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София- град, с което е потвърдено Разпореждане 35219/14.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука не е приета за трудова. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следното: По подадена от Б. Б. Б. декларация с вх. 331/21.03.2024 г. в ТП на НОИ София- град за претърпяна от него злополука, станала на 19.02.2024 г. на [улица], гр. София, докато изпълнявал функцията на майстор на камък, плочки, зидане и шпакловане , е извършено разследване от представители на ТП на НОИ София-град и ИА Главна инспекция по труда , Дирекция Инспекция по труда София- град. Резултатите от разследването са обективирани в Протокол 59/25.07.2024 г. От протокола, съгласно дадените обяснения на Б. Б., се установява че в края на месец юни 2023 г. той бил извикан от техническия ръководител на обект на [улица] започнал работа като майстор на камък, плочки, зидане и шпакловане. Не му бил изготвен дори временен договор . На 19.02.2024 г. същият твърди, че шпакловал вратите на обекта. Бидейки на последната врата, се качил на стълба, тя се завъртяла и Б. паднал от нея, вследствие на което [заличен текст]. До Митстрой ЕООД е изпратено искане по чл. 108, ал. 2 от КСО за предоставяне на налични в дружеството документи за лицето Б. Б., свързани с полагането на труд в дружеството, в отговор на което е постъпила информация, че Б. е работил в дружеството през 2018 г., но след тази година не е работил по трудов договор в Митстрой ЕООД и не е полагал труд в полза на дружеството, поради което и нямат регистрирана трудова злополука на лицето Б. Б. на обекти, изпълнявани от дружеството. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че не са подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключен трудов договор с Б. Б.. Установено е също, че не са подадени данни по Наредба Н-13/17.12.2019 г. на министъра на финансите за осигуряване на лицето по трудови правоотношения. Издадено е Разпореждане 35219/14.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с което декларираната злополука не е приета за трудова. Разпореждането е обжалвано в срок и поради липса на представени други доказателства, които да оборват установеното в хода на административното производство, е издадено Решение 1040-21-779/20.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-21-942/23.08.2024 г. и е потвърдено разпореждането, с което злополуката, претърпяна от Б. Б., не е приета за трудова. Посочено е, че не е налице един от елементите на фактическия състав на трудовата злополука, а именно- злополуката да е станала с осигурено лице. За изясняване на спора, първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетеля Д. Д., от показанията на когото се установява, че както той, така и жалбоподателят са работили на обекта на [улица], и двамата без сключени трудови договори. Тези показания не са кредитирани от първоинстанционния съд с аргумента, че липсват данни лицето добросъвестно да е участвало в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. По отношение на спорния по делото правен въпрос дали Б. е имал качеството на осигурено лице , във връзка с осъществяване на хипотезата на чл.55, ал.1 от КСО, определяща изискванията за наличие на трудова злополука, първоинстанционният съд е приел, че той не е бил осигурено лице по смисъла на КСО. Счел е, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че на 19.02.2024 г. е било налице внезапно увреждане на здравето на Б., но то не следва да се квалифицира като трудова злополука при условията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Ето защо оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са приети за законосъобразни, като издадени от компетентни орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Аргументирано и обосновано първоинстанционният съд е приел, че претърпяното от Б. Б. внезапно здравословно увреждане не представлява трудова злополука. Данните, посочени в декларацията, че злополуката е станала на 19.02.2024 г. в обект на Митстрой ЕООД на [улица], гр. София, докато лицето изпълнява функцията майстор на камък, плочки, зидане и шпакловане , не се подкрепят от съвкупния анализ на доказателствата. В подкрепа на твърдяното от жалбоподателя са само гласните доказателства, на свидетеля Д., за когото обаче също няма годни доказателствени средства, че на 19.02.2024 г. е работил на посочения обект. На следващо място, не е установена връзката между извършваната от жалбоподателя работа и механизма на увреждането, доколкото само от показанията на Д. се установява, че Б. е паднал от една стълба долу на партера , докато прави нещо по вратите , без да се установи пряката причинно- следствена връзка между декларираната като заемана от него длъжност и извършваната дейност. Възраженията на касатора в настоящото производство, че липсва проведено разследване на трудовата злополука са неоснователни, тъй като противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Видно от приложената преписка за проведеното административно производство, Дирекция Инспекция по труда е била обективно възпрепятствана да обяви съществуването на трудово правоотношение между Б. Б. и Митстрой ЕООД и да приложи правомощието си по чл.405а, ал.1 КТ. Правилни са изводите на съда, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на материалния закон. Не се установява един от признаците на трудовата злополука, а именно злополуката да е станала с осигурено лице, т.е. липсват изискуемите кумулативни предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапното увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа за работодателя, или в интерес на предприятието. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета настъпилата с касатора злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, правилно е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ София-град. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възлизащи на 100/сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,