Решение № 9499 от 15.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2015 г.

Решение № 9499 от 15.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Д., от гр. София, против решение № 2723/17.04.2015 г. по адм. д. № 3523/2014 г., постановено от Административен съд София-град с което е отменено решение № 103/13.03.2014 г. по преписка № 131/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт по аргументи, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска се неговата отмяна. Ответниците - Агенция за социално подпомагане (АСП) и министърът на труда и социалната политика изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изразява становище и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2723/17.04.2015 г. по адм. д. № 3523/2014 г. по жалби на АСП, МС и МТСП, състав на АССГ е отменил решение № 103/13.03.2014 г. по преписка № 131/2013 г. на КЗД. С оспореното решение Трети специализиран постоянен състав на КЗД е установил: 1/ На основание чл. 65, т. 1, вр. чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр., че неизравняването на възможностите за участие в обществения живот на семействата на роднини, при които са настанени деца при условията на чл. 27 от Закона за закрила на детото (ЗЗД), осъществено чрез действието на правни норми от националното законодателство, представлява непряка дискриминация спрямо тях по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., поради което е налице нарушение на ал. 1 от същата разпоредба. 2/ С горепосочените нарушения, спрямо А. К. Д. и внукът й К. Д. В. Д. е осъществена непряка дискриминация по признаци "лично положение", във връзка с признаците "увреждане" и "семейно положение" по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗДискр. 3/ Препоръчано е на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр., на МС, Министъра на труда и социалната политика и Изпълнителния директор на АСП, с оглед постигане на съответствие със законодателството за предотвратяване на дискриминация като предприеме необходимите мерки за изравняване на възможностите на децата, настанени при близки и роднини, с тези на останалите членове на обществото и в частност - приемните семейства. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният състав е приел от правна страна, че решението на КЗД не е съответно на материалния закон. Сочи се, че всяка държава е свободна да въвежда в законодателството си права, задължения или ограничения, стига те да не се основават на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Тези ограничения винаги засягат положението на неограничена група от лица, но в настоящата хипотеза не са свързани с наличието на по-неблагоприятно третиране. Ето защо според първоинстанционния съд е неправилен подхода на комисията да съпоставя децата, отглеждани от свои роднини, приемайки, че са в идентично, сходно положение с тези, настанени за отглеждане в приемни семейства, откъдето произтича и извода на административния орган, че тези две групи деца следва да бъдат третирани еднакво. Институтът на приемното семейство е един от инструментите на държавата за създаване на семейна среда, която да е близка до тези на деца с родители или близки, с цел осигуряване на по-добри условия за отглеждане и развитие на деца в риск (изоставени или без родители). Като анализира разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, административният съд достига да крайния извод за нарушение на материалния закон при постановяване на решението на КЗД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е очертал всички относими към предмета на спора факти по делото. Спорен е въпросът доколко правната регламентация в ППЗЗД третира неблагоприятно лицата в положение на "роднини и близки на детето" в сравнение с "приемните родители" по отношение на уредените в чл. 49 и чл. 50 от ППЗЗД помощи и дали то попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ППЗЗД в случаите, касаещи деца, отглеждани при близки и роднини, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя /родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход, а размерът на месечната помощ се определя по предложение на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" и се диференцира съобразно възрастта на детето, докато по реда на чл. 50 от същия правилник в случаите, за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на административна заповед или съдебно решение за настаняване, без да се налагат предвидените в чл. 49, ал. 1 ограничения относно размера на месечния доход и преценката на социален работник. Т.е. в единия случай сумата е фиксирана, а в другия - по преценка на социалния работник. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Споделят се правните изводи на съда за липса на предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно наличие на непряка дискриминация, по признаци "лично положение" във връзка с признаците "увреждане" и "семейно положение". Макар дейността и в двата случая да касае отглеждане на дете, в процесния случай липсва привидно неутрална (една, обща) разпоредба, критерий или практика в нормативен акт, водеща до различно третиране. Споделят се твърденията на касаторката, че най-важно за децата, лишени от родителска грижа е, да им бъдат осигурени максимално добри условия за живот и развитие, но не са налице предпоставки, водещи до наличие на непряка дискриминация. Касае се за различни, паралелни режими за предоставяне на помощи по реда на ППЗЗД и по реда на ЗСПД и ППЗСПД, а не за общ режим с различни последици според личното положение на роднините и близките/приемните родители. Принципната възможност за предоставяне на по-нисък размер помощ не е предпоставка за наличие на дискриминация, доколкото тази възможност касае група, различна от тази на приемните родители. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Виолета Главинова Не споделям изводите на мнозинството от състава по следните съображения: В решение № 103/13.03.2014 г. Комисия за защита от дискриминация след обстоен, задълбочен и правно аргументиран анализ достига до заключение за наличие на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., поради което е налице нарушение на ал. 1 от същата разпоредба спрямо семействата на роднини, при които са настанени деца при условията на чл. 27 от Закона за закрила на детото (ЗЗД), осъществено чрез действието на правни норми от националното законодателство. Чрез нормативните разпоредби на чл. 49 и чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето държавата осигурява социалните си задължения към уязвима социална група-деца, които предвид обективното им положение, не могат да живеят при своите родители или осиновители. Следователно те са извън семейната им среда, както правилно отбелязва в решението си комисията. При това положение всички законовопредвидени мерки за защита на тези деца могат да се диференцират единствено и само с оглед интересите на детето. Моралните или емоционалните задължения на отглеждащите са непротивопоставими на поначало договорните отношения между държавата и приемните семейства, доколкото водещ следва да бъде висшият интерес на детето, лишено от родителска грижа. Ето защо двата правни режима на обсъдените норми от правилника подлежат на сравнение както правилно приема административният орган, като достига до законосъобразния извод за допуснато неравно третиране спрямо А. К. Д. и внукът й К. Д. В. Д. поради осъществена непряка дискриминация по признаци "лично положение", във връзка с признаците "увреждане" и "семейно положение" по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗДискр.