Решение № 6342 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Алексиев срещу Решение 6707 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 9972/2019 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена претенцията му срещу Столична община за заплащане на обезщетение, по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за понесени имуществени вреди в размер общо на 2 353. 03 лв. и обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., настъпили вследствие неправомерно удържани лихви за периода от 03.04.2008 г. до 11.07.2019 г. върху недължими суми по ЗМДТ. Ответната страна Столична община, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Б. Алексиев срещу Столична община иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди в размер общо на 2 353. 03 лв. и обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., настъпили вследствие неправомерно удържани лихви за периода от 03.04.2008 г. до 11.07.2019 г. върху недължими суми по ЗМДТ. Искът се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията да преустанови събирането на недължимите суми. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил изцяло така предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че ищецът не е доказал, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите, от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, поради което не може да се ангажира безвиновната отговорност на общината. Решението е недопустимо. Касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. С исковата си молба ищецът претендира определено право и затова тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата си молба ищецът е длъжен да посочи ответника, обстоятелствата, на които се основава искът, т.е. фактите, от които черпи правото си, вида и обема на търсената защита. По този начин той определя предмета на спора. Исковата молба, депозирана пред първоинстанционния съд и заведена пред него с вх. 26772 от 02.09.2019 г., не отговаря на изискванията на закона, което обстоятелство не е било отчетено от решаващия съд. Предявеният иск се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и се претендира да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата. Съгласно текста държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, не са изложени обстоятелства претенцията за обезщетяване на вреди от кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на данъчната администрация произтичат. Това е лишило съда от възможността да прецени както допустимостта, така и основателността на предявения иск. Съгласно разпоредбите на чл. 204, ал. 1, и ал. 4 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Нередовността на исковата молба е намерила пряко отражение в мотивите и диспозитива на обжалваното решение. При липса на конкретизация на обстоятелствата на които се основава заявеното пред съда искане - като фактически положения и приложимо към тях право, е постановено отхвърляне на "обективно съединените искове", предявени от Б. Алексиев срещу Столична община. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, при което се следва изпълнение на задължението на чл. 129, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение