Решение № 10194 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2017 г.

Решение № 10194 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2467/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Х. от гр. Б., чрез упълномощените адвокати В. В. и Н. С., против решение № 5/03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1351/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й, като законен наследник на Д. П. Х., срещу разпореждане № 15517/10.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е прието наличие на причинна връзка между настъпилото на 23.11.2012 г. нетравматично увреждане на Д. П. Х. и извършваната работа като "главен експерт вагони" в "БДЖ -Товарни превози" ЕООД. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С.-град (ТП на НОИ), не е изразил становище. Ответникът по касационната жалба - "БДЖ - Товарни превози" ЕООД, представлявано от управителя А. А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., излага писмено становище за неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на Т. Г. Х., като законен наследник на Д. П. Х., срещу разпореждане № 15517/10.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е прието наличие на причинна връзка между настъпилото на 23.11.2012 г. нетравматично увреждане на Д. П. Х. и извършваната работа като "главен експерт вагони" в "БДЖ - Товарни превози" ЕООД. Осъдил е Т. Г. Х. да заплати на ТП на НОИ - С. - град юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че настъпилото по време на работа внезапно нетравматично увреждане и последвалата смърт на Д. Х. не притежават конститутивните признаци на трудова злополука. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел правилни изводи относно приложението на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д. П. Х., наследодател на касационната жалбоподателка, е бил в трудови правоотношения с "БДЖ - Товарни превози" ЕООД на длъжността "главен експерт вагони". На 23.11.2012 г. е изпълнявал трудовите си задължения на ж. п. Г. К. и около 00.30 ч., придвижвайки се към влакови компизции на 25-ти и 26-ти коловоз, е паднал в района на гарата. На 02.12.2012 г. е починал в отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ - гр. Б., във връзка с което от съпругата му е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 217/05.03.2013 г. В рамките на административното производство от ТП на НОИ е поискано произнасяне по повод причинната връзка от органите на медицинската експертиза. В експертно решение № 3273/2005/25.11.2013 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ - гр. Б., е посочено, че комисията не се произнася по причинната връзка на основание чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Предвид неизвършването на аутопсия на починалия и липсата на аутопсичен протокол /на осн. чл. 66, ал. 2 НМЕ/, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК, като не се произнася по причинната връзка. С разпореждане № 15517/10.01.2014 г., позовавайки се на ЕР № 3273/2005/25.11.2013 г. на ТЕЛК. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е приело злополуката за трудова. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 1070-20114/15.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ С.-град. М. отново са в смисъл, че след като с решението на ТЕЛК не може да бъде установено по безспорен начин наличие на причинна връзка, то настъпилото здравословно увреждане на Х., довело до неговата смърт, не може да се приеме за трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно медицинската документация по делото и съставеният акт за смърт причината за смъртта е мозъчен кръвоизлив. В заключението на експертизата по трудова медицина, изслушана по делото, е прието, че не е налице причинно-следствена връзка между условията на труда и настъпилата смърт. Посочено е, че причина за смъртта е "неврологично усложнение на артериална хипертония - мозъчен кръвоизлив, което е резултат от предшестващо съдово увреждане и може да настъпи включително при спокойно състояние. Този извод прави искането за изследване на натовареността непосредствено преди настъпилата смърт за неотносимо към спора. Независимо от това тя е изследвана от вещите лица и е отхвърлена като възможност, допринасяща за такъв резултат. Изложено е още, че според данните от медицинската документация се установява, че Д. Х. "се е лекувал в продължение на години от захарен диабет, артериална хипертония, мозъчно-съдова болест". Експертите са изследвали фамилната обремененост на починалия, като тя е посочена като допълнителен аргумент за изготвеното от тях заключение. Предвид изложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на извършваната работа. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ, тъй като липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 3273/2005/25.11.2013 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ - гр. Б., е издала решение, с което обявява, че не се произнася по причинната връзка, поради липсата на протокол от аутопсия. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на Д. Х. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 /за приемане или за неприемане на злополуката за трудова/ се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Х. и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 НМЕ/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР № № 3273/2005/25.11.2013 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ - гр. Б., длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на Д. Х., поради което и директорът на ТП на НОИ законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Неоснователни са възраженията за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при приемането на назначената по делото експертиза. Касационният жалбоподател и негов представител не са взели участие в с. з, в което тя е била приета . С депозирана молба по делото те са поискали поставянето на въпроси към вещите лица, чиито отговори се съдържат в експертизата, което е обосновало неповтарянето им отново. Със същата молба са изложени и съображения, които са по същество на делото и аргументират позицията на жалбоподателя. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение