Решение № 923 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Т. И. от гр. Аксаково против решение 4032/17.04.2024 г по адм. дело 443/2024 г по описа на Административен съд Варна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата му против решение 2153-03-15/12.02.2024г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Варна, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/02.10.2023г. на Ръководител ПО при ТП - Варна на НОИ. Поддържат се оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора неправилно е прието от съда, че след като не се е възползвал от двумесечния срок по чл.94 ал.1 от КСО за подаване заявление за отпускане на пенсия, е пропуснал двумесечния срок за пенсиониране на 53години и 8 месеца и следва да се пенсионира на 54 години. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което началната дата за отпускане на пенсията да бъде определена на 02.05.2023г, която счита за по-благоприятна от 01.03.2023г. Ответникът директор на ТП на НОИ Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване при пълно споделяне на аргументите, изложени в решението на Административен съд Варна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-03-15/12.02.2024г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на И. Т. И. против разпореждане [номер]/02.10.2023г. на Ръководител ПО при ТП - Варна на НОИ по отношение на определената с разпореждането дата, считано от която му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2023 г. От фактическа страна е установено, че по заявление, подадено по електронен път от 02.05.2023 г., И. Т. И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 04.05.2023 г. е подал заявление в деловодството на Териториално поделение на НОИ Варна, с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО. С разпореждане [номер]/02.10.2023 Ръководителят на ПО в ТП Варна на НОИ е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2023 г. пожизнено по чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 1174.06 лв. Прието е, че И. има осигурителен стаж от І категория труд 16 г., 08 м., 05 дни, от ІІ категория труд 11 г., 07 м., 13 дни, от ІІІ категория труд 5 г., 09 м., 25 дни, на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд 48 г., 01 м., 22 дни. Разпореждането е обжалвано от И. по административен ред. С решение 2153-03-15/12.02.2024г. директорът на ТП - Варна при НОИ е отхвърлил жалбата, като е приел, че съгласно приложените от лицето документи, то е придобило осигурителен стаж с начална дата 01.03.1987 г. и крайна дата 01.03.2023 г. и за него е осъществен фактическия състав на чл.69б, ал.1 от КСО на 01.03.2023 г., когато е навършил 54 г. Посочено е, че е подал заявление на 02.05.2023 г., което при съобразяване с разпоредбата на чл.60, ал.3 от ГПК е счетено за подадено в 2-месечния срок по чл.94, ал.1 от КСО и пенсията е отпусната от датата на придобиване на правото на пенсия на 01.03.2023г. За да отхвърли жалбата на И. против решение 2153-03-15/12.02.2024г. директорът на ТП - Варна при НОИ, първостепенният съд е приел, че установените по делото факти и обстоятелства, отнесени към приложимата нормативна уредба по КСО и НПОС, обосновават извод за правилно определена дата на отпускане на пенсията на И. за осигурителен стаж и възраст. В съдебния акт е посочено, че към 31.12.2022 г. той е навършил необходимата възраст от [възраст], но не е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО до 31.12.2022 г., както и в двумесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО, поради което е загубил правото да се възползва от по-ниската възраст за пенсиониране. Тъй като от 01.01.2023 г. възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се е увеличила на 54 години и е подал заявление за пенсиониране в срока по чл. 17а, ал. 1, т. 8 от НПОС, за приложима е приета първата хипотеза на чл.94, ал.1 от КСО за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото при навършена възраст 54 години. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение обаче е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми. Спорът по делото се свежда до определяне на датата, от която следва да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. Т. И. при съобразяване на заявлението му за пенсиониране при условията на чл.69б от КСО, подадено на 02.05.2023г и уточнено на 04.05.2023г, когато изрично е посочено по кой ред желае да се пенсионира. Съгласно чл. 69б. ал 1, т.1 от КСО право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, се придобива от тези, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Така от 1 януари 2022г възрастта за придобиване на право по този ред за мъжете е [възраст], а от 1 януари 2023г 54 години. Касаторът И. е роден на [дата]и навършва [възраст] на 31.12.2022г, изчислено по правилото на чл.60, ал.3 от ГПК. Няма спор, че към тази дата той отговаря и на второто кумулативно условие по чл.69, ал.1, т.1 от КСО - има сбор от осигурителен стаж и възраст 100, т.е. на 31.12.2022г той е придобил право на лична пенсия по този ред. С подаване на заявление за пенсиониране на 02.05.2023г, той не губи вече придобитото си право и спрямо него не следва да се прилага нормативното изискване за възраст от 54г, защото то касае само лица, които придобиват това право от 01 януари 2023г. Изводите на административните органи и на съда в обратна насока са незаконосъобразни. Датата на подаване на заявлението следва да се преценява единствено в контекста на чл.94, ал.1 от КСО, според която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата; а ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В случая И. е подал заявлението след изтичане на двумесечния срок от придобиване на правото, поради което пенсията следва да му бъде отпусната от 02.05.2023г датата на подаване на искането. С оглед на това определената в разпореждане [номер]/02.10.2023г. на Ръководител ПО при ТП - Варна на НОИ и потвърдена с решение 2153-03-15/12.02.2024г. на директора на ТП - Варна при НОИ дата на отпускане - 01.03.2023г - е неправилна. Изложеното обуславя отмяна на съдебното решение и на административните актове и връщане на преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Варна за ново произнасяне по заявлението на И. Т. И. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона относно датата, считано от която се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, както и последиците от това. Касаторът не е заявил претенция за разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. чл.221, ал.2 във връзка с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,