Решение № 6288 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г. чрез адв.Ангелова от САК срещу решение N 21737 от 30.10.2024г-, постановено по адм.д. N 7246/2023г. по описа на Административен съд- София град. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба на касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи ( СДВР) - МВР, с която иска да бъде прогласена нищожността на Заповед за задържане на лице 226зз-694/17.03.2023г., издадена от А. Иванов ст. полицай 02 РУ СДВР и на основание чл.4, ал.1 от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2000 лева обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от нищожната заповед и от внасянето на преписка 226р-11584/18.03.2023г. в Софийски районен съд, ведно със законната лихва от 17.03.2023г. до датата на влизане в сила на осъдителното съдебно решение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на Заповед за задържане на лице 226зз-694/17.03.2023г., като не е съобразил , че визираната в нея противообществена проява/спортно хулиганство/ не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, както и не е обсъдил доводите за липса на компетентност на издателя. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че СРС е валидно сезиран от компетентен орган без да се съобрази с протоколно определение на СРС по нахд N 3703/2023г., съгласно което гл.инспектор е оправомощен да издава единствено наказателни постановления, но не и да внася преписки за решаване в съда. Като не е взел предвид мотивите, изложени от СРС, решаващият състав на АССГ е достигнал до неправилен извод за липсата на първата предпоставка, изискуема се за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от адв.Бозов, който поддържа касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи чрез юрк. Георгиева, в депозиран писмен отговор оспорва касацинната жалба. По изложени в отговора доводи, поддържа, че АССГ правилно е приел, че не са налице визираните предпоставки в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на СДВР. Моли в полза на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- А. Иванов- старши полицай от 2-ро РУ на СДВР , се явява лично и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявените от Г. искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от Заповед за задържане 226зз-694/17.03.2023г. и от внасянето на преписка 226р-11584/18.03.2023г. пред СРС, ведно със законната лихва от 17.03.2023г. до датата на влизане в сила на осъдителното съдебно решение. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви за липса на първата предпоставка за търсената отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ поради липса на основание за прогласяване на нищожността на заповед за задържане на лице 226зз-694/17.03.2023г., издадена от А. Иванов ст. полицай 02 РУ СДВР, както и липса на незаконосъобразно действие по внасяне на преписката в СРС от страна на длъжностно лице от състава на СДВР. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне право на обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. С молба-уточнение на исковата молба от 30.08.23г., ищецът е уточнил, че претендира имуществени вреди настъпили на 18.03.23г. в размер на 1000лева платен адвокатски хонорар по нахд 3703/23г., което е прекратено с определение на СРС от 04.05.23г. и неимуществените вреди в размер на 1000лв., изразяващи се в емоционален стрес и негативни преживявания, причинени от Заповед за задържане 226зз-649/17.03.2023г. и от внасянето на преписка 226р-11584/18.03.2023г. пред СРС от длъжностно лице, което не е било оправомощено да сезира съда по чл.30, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ, ведно със законната лихва върху тези суми. От фактическа страна, съдът е установил, че на 17.03.2023г. срещу ищеца е издадена Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа 226-зз-649/17.03.23г. от А. Иванов - полицейски орган при 02 РУ СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с фактическо основание данни за извършено престъпление по чл.21 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), която заповед не е обжалвана. На същата дата 17.03.23г., на Г. е съставен и Акт ІІ -5 за установяване на административно нарушение от В. Белмустаков полицейски инспектор при 02 РУ СДВР за това, че на 17.03.2023г., около 15,00 часа, преди започването на футболната среща между отборите на Локомотив София и ПФК Славия , гр. София, проведена на стадион Локомотив в гр. София с начален час 17,30 е извършил противообществена проява ( спортно хулиганство), изразяваща се в озоваване в спортната зона в срок на наложената забрана за посещение на спортни мероприятия в страната по смисъла на ЗООРПСМ. Въпреки забраната, лицето се е намирало в спортната зона, а именно пред сектор А , с което виновно е нарушило чл.21, ал.15 от ЗООРПСМ. На 18.03.2023г. , по реда на чл.30, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ , гл. инсп. Н. Наков началник сектор ОП към 02 РУ СДВР е внесъл в СРС Преписка 226р-11584/18.03.2023г. Съгласно мотивите на Протоколно определение 8154/04.05.2023г., решаващият състав е приел, че гл. инспектор Н. Наков не е компетентен да внася преписката в съда и е прекратил производството по НАХД 3702/23г. Това протоколно определение също не е обжалвано. В хода на първоинстанционното производство за установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели. Представен е и договор за правна защита и съдействие сключен с адв. П. Бозов, сключен на 18.03.2023г., за съдействие във връзка с дело за спортно хулиганство с договорено възнаграждение от 1000лв. При така установените факти, решаващият състав правилно е приел, на първо място, че Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа 226-зз-649/17.03.23г. от А. Иванов - полицейски орган при 02 РУ СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е нищожна. Неоснователни са доводите на ищеца, че компетентен да издаде заповед за задържане в случая е бил само началникът на районното управление, при буквално тълкуване на чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът е изследвал въпросът за компетентността на издателя на заповедта и правилно е установил, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и на валидно правно основание, поради което, заповедта, от която се претендират вреди не е нищожна. По делото са представени доказателства за наличие на компетентност за издаването й , подробно анализирани от АССГ в изложените мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни отново, а на основание чл.221 , ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. На следващо място, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие, изразяващо се във внасянето на преписка 226р-11584/18.03.2023г. пред СРС от длъжностно лице, което според ищеца не е било оправомощено да сезира съда по чл.30, ал.1, т.2 от ЗООРПСМ. Преди всичко, решаващият състав не е обвързан с мотивите на съда, изложени в цитираното протоколно определение на СРС, с което е прекратено нахд N 3703/2023г. Съгласно чл.297 от ГПК вр. с чл.144 от АПК , само влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища в Р.България. Постановеното определение за прекратяване няма нито установително, нито отменително действие. Единствено, постановеното определение по частна жалба е задължително и то само за долустоящия съд, по аргумент от разпоредбата на чл.235, ал.2 от АПК. Ето защо, на осн.чл.204, ал.4 от АПК, съдът следва да извърши собствена преценка и да установи твърдяната незаконосъобразност на действието или бездействието на административни органи и длъжностни лица, от което се претендира обезщетението за вреди. В разпоредбата на чл. 21, т.15 от ЗООРПСМ е дадена легална дефиниция на понятието противообществена проява (спортно хулиганство) , която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във пребиваване в спортната зона или спортния обект на лица в срока на наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина. Не е спорно по делото , че ищецът е имал наложена забрана за посещение на спортни мероприятия . Това се установява от свидетелските показания, както и е отбелязано в съставения АУАН. Съгласно чл.26 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на ЗАНН, а съгласно чл.30, т.2 от същия закон, началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор в случаите по чл. 21, т. 11 - 15 Правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми, съдът е достигнал до извод, че по силата на издадената заповед 226з-138-1/07.02.2023г. от ВПД Началника на 02 РУ СДВР, с която гл. инспектор Н. Л. Н. е оправомощен да издава наказателни постановления и заповеди за налагане на ПАМ по ЗООРПСМ, които са правни актове, Наков има право да извършва и фактическото действие по изпращане на преписката в съда, ако прецени, че случаят не е в неговата компетентност, т.е. не е по чл. 21, т.1 10 от закона. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за липса на доказаност по делото на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не е налице нищожен административен акт, нито незаконосъобразност на действията по изпращане на преписка (писмо с рег. 226р-11584/18.03.2023г.) от началник на сектор ОП 02 РУ - СДВР в Софийски районен съд. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, поради което исковата претенция на В. Г. Г. за имуществени и неимуществени вреди правилно е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, касационната жалби е неоснователна, а съдебно решение е допустимо, валидно и правилно , поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение