Решение № 12360 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2020 г.

Решение № 12360 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Пещера против решение № 956 от 23.12.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 965/2019 г. С него се отменя по жалба на Д. Г. заповед № 3 ДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Пещера, с която е отменена издадена от него заповед № 3 ДОС/Д-РА-ПЩ-002/6.08.2019 г., с която е издадено разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на жалбоподателката. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му /преразглеждането му/. Ответницата Д. Г. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Претендира разноски без представени доказателства за заплатени такива. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Г. срещу заповед № 3 ДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Пещера, с която е отменена издадена от него заповед № 3 ДОС/Д-РА-ПЩ-002/6.08.2019 г., с която е издадено разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на жалбоподателката. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по приложената преписка е установил от фактическа страна, че заповед № 3 ДОС/Д-РА-ПЩ-002/6.08.2019 г. е издадена на основание чл. 86, ал. 5 от СК във връзка с чл. 28 от Наредба № 27-07-7/5.10.2010 г. и се разрешава вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на Д. Г. с постоянен адрес в [населено място] и настоящ адрес в [населено място]. С последваща заповед, предмет на жалбата по настоящето дело е отменена предишната заповед поради обстоятелството, че административният орган установил факти и обстоятелства в кръга на предпоставките за издаване на първата заповед. При установени факти от значение за правилното решаване на спора съдът е квалифицирал правното основание за издаване на обжалвания административен акт като такъв в производство по чл. 99, т. 2 АПК. При обсъждане изискванията на законовата хипотеза за възобновяване е прието, че установените факти не са нови, а са могли да бъдат установени от административния орган преди издаване на първоначалната заповед. При тези констатации заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК предвижда, че влязъл в сила индивидуален административен акт който не е бил оспорен пред съд, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред от органа който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Така цитирана разпоредбата правилно е тълкувана и приложена от административния съд. При издаване на първоначалния акт за административния орган тежи задължението за установи всички факти от значение за разрешаване на въпроса по заявеното право от гражданина - чл. 35 АПК. В изпълнение на служебното начало, залегнало в чл. 36 АПК административният орган е длъжен да събере служебно доказателствата относно материалните предпоставки от значение за възникване на заявеното право преди издаване на административния акт, от който момент органът не може сам да го отмени или измени, освен в изрично посочените случай в закона. В конкретния случай за административния орган е била налице възможност да установи всички факти и събере всички доказателства от значение за случая, поради което хипотезата на чл. 99, т. 2 в случая е неприложима. Всички приети за установени факти от органа са били осъществени преди издаване на административния акт и доказателствата за това са могли да бъдат събрани, поради което правилно съдът е приел основанието за несъставомерно и отменил заповедта. Правното основание по чл. 99, т. 2 е правилно определено, като непосочването му и липсата на мотиви за обстоятелството на кое правно основание е издадена заповедта е допълнително основание за отмяната й, тъй като не дава възможност за жалоподателя да се защити, което злепоставя интересите му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски не следва да бъде уважено, предвид липсата на доказателства за заплащането им на процесуалния представител. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение