Решение № 6476 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2979/2020 г.

Решение № 6476 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2979/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Консулското длъжностно лице на Република България в Анкара, Република Турция, чрез процесуалния представител юрисконсулт Димитрова срещу решение № 239 от 13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 9500 по описа за 2019 г. на Административен съд София град, с което е отменен отказ рег. № 19002738 с дата 17.07.2019 г. за издаване на виза тип "D" на [гражданин] Б. С., постановен от длъжностното лице в Консулството на Република България в Анкара, Република Турция и е изпратена преписката за ново произнасяне. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба за недопустимост на първоначалната жалба, поради липса на наведени твърдения за нарушаване на права по Конвенцията за защита правата на човека. Твърди и неправилна преценка на съда на събраните доказателства и иска решението да бъде отменено и да се присъдят разноските за първата и за настоящата инстанция. Ответникът Б. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ рег. № 19002738 с дата 17.07.2019 г. за издаване на виза тип "D", постановен от длъжностното лице в Консулството на Република България в Анкара, Република Турция отказ рег. № 19002738 с дата 17.07.2019 г. за издаване на виза тип "D" на [гражданин] Б. С., постановен от длъжностното лице в Консулството на Република България в Анкара, Република Турция. Съдът е разглеждал мотивите за отказа, които са сведени до липсата на надеждни данни относно сключения на жалбоподателя брак с българска гражданка и наличие на такива за фиктивност на брака. Разпитани са двама свидетели. Съдът е приел, че е налице сключен брак, нямало данни за друго и били представени достатъчно документи за издаване на дългосрочна виза, независимо от дадените отрицателни становища на дирекция "Миграция" и Държавната агенция по национална сигурност /ДАНС/. Решението е правилно като краен резултат. Съдът не е направил никакви фактически установявания. Само е изброил представените документи. Няма анализ на свидетелските показания, като едните са на лицето В. И., която е вписана като съпруга на искащия издаване на дългосрочна виза. Няма анализ на представите писмени докзателства - това са задължителните по Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /Наредбата/ от 2011 г., редакция към 2019 г. становища на дирекция "Миграция" и ДАНС - чл. 30, ал. 2 от Наредбата. В тях съответните длъжностни лица са посочили наличие на данни за фиктивност на сключения през 2018 г. брак в Турция - посочена дата 15.09.2018 г. и вписан 12.12.2018 г. Съдът изобщо не се занимал с въпроса относно социалното положение на посочената като съпруга В. И. - наличието на три деца, едното от което е при бащата, а другите две живеят при майката, краткото време, за което се дават преценките от съседката, че той се грижил за децата и липсата каквито и да било надлежни сведения от И. за посочения й като съпруг - дори не знае дали работи и с какво се занимава. Налице са разминавания относно запознанството - свидетелката Й. твърди, че са се запознали по интернет, данните от дирекция "Миграция" са, че се запознали в Гърция. Следователно не могат да се вземат за меродавни показанията на свидетелката относно и останалите грижи, полагани от чужденеца за децата или за посочената като негова съпруга. Още повече, че при данните за затруднено финансово положение и заплащане на суми, според ДАНС "бракът е финансово мотивиран". Съдът не може да гради преценките си на предположението, че "може би е налице недобро разбиране с интервюиращите органи" при интервюто на И. Този извод не кореспондира със задълженията на съда да изясни тази фактическа обстановка и да събере необходимите доказателства и не намира опора в закона, и задълженията на интервюиращите органи при провеждане на интервю от такъв характер. Само фактът, че е налице договор за наем, с декларация от собственика и лицето има сметка на банка в България, не може да докаже наличие на надлежен брак, съответно нефиктивен и социално и лично ангажиран. От друга страна административния орган, при постановяването на своя акт, е толкова кратък в мотивите си, че липсват каквито и да било основания да се приеме, че е налице мотивиране на отказа за издаване на виза, дългосрочен тип "D". Твърденията за фиктивност на сключения брак не са подкрепени с никакви данни. Няма приложени протоколи от проведените интервюта и няма други доказателства, които биха могли да бъдат приобщени към административната преписка. Тъй като е в негова тежест да докаже изложеното в акта, то следва преписката при връщането й за нова преценка да бъде попълнена с всички относими към спорния въпрос данни - този за фиктивността на брака. Да се вземат сведения за периода от сключване на брака къде живеят и по какъв начин всеки от съпрузите, пътуват ли и за колко време отсъстват, както и децата от първия брак на В. И. Б., в едно домакинство ли са, дали знае всеки кой какво работи другия съпруг и всички относими към личния живот данни, от които би могло да бъде направен извод за наличието или не на брак. За да се обоснове приложението на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България. Както и дали е налице ограничаване на правото на личен живот, предвид разпоредбата на чл. 10а ал. 4 от закона, абсолютна предпоставка за разглеждане на жалбата. При новото разглеждане на заявлението административния орган следва да съобрази изложените мотиви в настоящето решение. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение