Решение № 1396 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Славов, А. Мисарокова, П. Шомов, К. Гатев, Р. Величков, Н. Дамаскинов, С. Кръстанова и С. Дамаскинова против решение 4880 от 18.07.2023 г., постановено по адм.д. 10755/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Главния архитект на район Люлин - Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Б. Митрев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Н. Славов, А. Мисарокова, П. Шомов, К. Гатев, Р. Величков, Н. Дамаскинов, С. Кръстанова и С. Дамаскинова против заповед РЛН21-РА50-8/05.08.2021 г. на главния архитект на район Люлин - Столична община, с която е одобрен проект за изменение на ПУП изменение на план за регулация на УПИ V-416 за обществено обслужване, кв.26, м. ж.к. Люлин 2 м.р., а по одобрената кадастрална карта поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.4356.416, за създаване на нов УПИ V-416 за жилищно строителство по зелените цифри и текст, съгласно приложения проект и изменение на план за застрояване на м. ж.к. Люлин 2 м.р., кв. 26, с предвиждане на застрояване в нов УПИ V416 за жилищно строителство, съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица, на основание чл. 136, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 3 и чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 6 ЗУТ, устройствена категория по т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и Протокол 10/14.07.2021 г., т. 2 на РЕСУТ. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Констатира, че посоченото в заповедта правно основание за издаването й - чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 6 ЗУТ за одобреното изменение на ПУП ПРЗ, е осъществено, тъй като е изминал продължителен период от време между последното предвиждане от 2012 г. и процесното изменение, което е достатъчно основание да се приеме, че е налице промяна в обществено-икономическите условия за развитие на района, тъй като предвижданията по действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и с тях се препятстват инвестиционните намерения на собствениците на имоти. Констатира, че с изменението на ПУП ПЗ за УПИ V-416 от кв. 26, м. ж.к. Люлин 2 м.р се променя характера на застрояване, но същият не противоречи на предвижданията на допустимите устройствени показатели, съгласно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и не са допуснати намалени отстояния до съседни имоти. Излага съображения, че не е налице нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като в случая собственик на имот по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ се явява единствено заявителя на изменението Б. Митрев. Прави извод, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗУТ, позовавайки се на приетите по делото геодезическо заснемане на имота по чл. 19 ЗУЗСО и декларация за липса на съществуваща висока растителност, което е установено и от приетото по делото допълнително заключение на допуснатата съдебно-техническата експертиза. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и приложените по делото заповеди на кмета на Столична община (л.48-64), с които на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ са делегирани правомощия на главния архитект от районната общинска администрация Люлин - Столична община да издава заповеди по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и същата е в предписаната от закона писмена форма. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в съпроводителните документи в административната преписка. Правилно съдът приема, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. С обжалваната заповед се одобрява създаване на нов УПИ V-416 за жилищно строителство по имотните граници на ПИ 68134.4356.416 като регулационните граници на новия УПИ по обжалвания ПУП от 2021 г. са същите като тези по ПУП от 2003 г. и 2012 г. и не се променят уличните и вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота), а единствената промяна е в отреждането от: за обществено обслужване в: за жилищно строителство. По отношение на предвиденото застрояване е предвидено свободно стояща в имота жилищна сграда Г+4 с максимална височина 15 м., което като характер е средноетажно застрояване и едноетажна част за гаражи и/или магазини Г/М в по-тясната част от имота като обозначената височина на предвидената жилищна сграда от 15 м. е в съответствие с максимално допустимата височина от 26 м. за жилищно строителство и съобразно изискванията на Наредба 8 от 14.07.2001 г. за обема и съдържание на устройствените планове, с показатели съответстващи на максимално допустимите, съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО за устройствена зона Жк. Установено е, че допуснатото застрояване в УПИ V-416 е в съответствие с предвижданията на ОУП устройствена зона Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк), която попада в група жилищни устройствени зони по т. 2 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО с предвидено предназначение за жилищно строителство и е допустимо в зона Жк. Следователно са спазени изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, т. 6 ЗУТ за издаване на заповедта, а именно поради настъпилите промени в обществено-икономическите и устройствените условия, обусловени от продължителния времеви период от извършеното последно изменение от 2012 г. Правилно съдът приема, че е осъществена и хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като от жалбоподателите, които притежават ограничени вещни права в съседния УПИ не се изисква съгласие, тъй като този имот не е предмет на плана и по отношение на същия не е предвидено изменение, а предмет е само ПИ 68134.4356.416, чийто единствен собственик е Б. Митрев, който е и заявител на исканото изменение. Законосъобразен е и изводът на съда, че с предвиденото застрояване не се ограничава ослънчаването на сградата, в която жалбоподателите притежават вещни права, позовавайки се на приетото и неоспорено от страните заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 63, ал.4 ЗУТ, което възражение е направено и пред първоинстанционния съд и в тази насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на касационните жалбоподатели за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество от 13.03.2023 г. и е предоставена възможност за представяне на доказателства от ответните страни. Сочената преклузия за представяне на доказателства, предвидена в Гражданскопроцесуалния кодекс е неприложима за производството по административни дела, в който водещ е принципа на служебното начало. Именно поради тази причина в чл. 168, ал. 1 АПК е регламентирано, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК като установи всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка след като намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, предвид направените от жалбоподателите твърдения за нарушения при издаване на заповедта в писмената защита и в тази връзка приложените от административния орган писмени доказателства към писмената защита, който са от значение за случая, след даване ход на делото по същество съдът правилно отменя определението за даване ход на делото по същество. Правото на защита на страните не е нарушено, тъй като същите имат възможност за запознаване с представените доказателства. Твърдението, че приложените доказателства за спазване на изискването на чл. 63, ал. 4 ЗУТ са антидатирани, са неоснователни. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, по несъмнен начин е установено, че в УПИ V - 416 в незастроената му част няма дървесна растителност, което се потвърждава и от приложеното копие от публичния регистър на зелените площи и картотекираната растителност, съобразно който в УПИ V - 416 няма никаква растителност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят Н. Славов, А. Мисарокова, П. Шомов, К. Гатев, Р. Величков, Н. Дамаскинов, С. Кръстанова и С. Дамаскинова да заплатят на Б. Митрев сумата 1250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,