Решение № 1549 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2016 г.

Решение № 1549 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10228/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР В., подадена против решение № 1446 от 29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 738/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на В. К. М. е отменена издадена от касатора заповед № 365з-718/29.02.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Иска се отмяната на решението като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. О. М. е депозирала писмен отговор с доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, изяснени са релевантните за спора факти, правилно е приложен материалният закон. Нарушението е прието за съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и наказанието е наложено поради виновно допусната от служителката М. небрежност в служебната дейност. Не са били вписани данни (час или дата) в графа № 3 от книгата за задържаните лица, водена в "Оперативна дежурна част" на Четвърто РУ - В., като посочени в заповедта са пет дати в периода 08.06.2015 г. - 02.11.2015 г. За да отмени обжалваната заповед, правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства - книгата на задържани лица; график за работното време; писмо с рег. № 365000-17957/2016/20.05.2016 г. на ОДМВР - В., не се установява по категоричен начин, че именно ответницата по касация е извършила вмененото й нарушение. Видно е, че книгата за задържани лица е една за цялата територия на полицейското управление и в нея не се съдържат имената и подписите на служителя, който извършва съответното вписване. Поради това е възможно в същата да бъдат извършвани отразявания и от други служители, което води до неяснота относно авторството на нарушението. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото не са налице категорични доказателства, които да установяват по безспорен начин, че именно М. е извършила твърдяното нарушение, то заповедта се явява постановена в противоречие с материалния закон и е отменил същата. С оглед изложеното липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и като правилно същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски в настоящето производство, поради което ОД на МВР В. следва да се осъди да й заплати сумата 800 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,