Решение № 7465 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Септември, подадена чрез процесуален представител адв. П. Иванов, срещу решение 3223/16.08.2024 г., постановено по адм. дело 91/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. релевира оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - ксацонни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК и иска отмяната му. Ответникът - "Варварски минерални бани" ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил по жалба на "Варварски минерални бани" ЕООД Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, безвъзмездно предоставено от Държавата на Община Септември за ползване и управление за срок от 25 години, приета с Решение 724 на Общински съвет Септември, взето по Протокол 36 на редовно заседание, проведено на 30.12.2021 г. Съдът е приел, че е налице съществено нарушение административнопроизводствонети правила по приемане акта, липса на мотивираност по съществените елементи от същия, свързани с липса на обосновка на заложените средства, които да се заплащат от лицата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил относимите за спора факти и въз основа на тях е направил правилен и обоснован извод за съществено нарушение на изискванията на закона във връзка с извършване на обосновка на средствата , заложени в тарифата и мотивираност на подзаконовиня нормативен акт. Правилно и обосновано съдът е приел, че с възлагането на управлението и ползването на минералните води от находище Варвара, община Септември е получила правото да определя и събира таксите за водовземане, които се дължат от титулярите на разрешителните за водовземане, като оспорената Тарифа е приета във връзка със законова делегация на Закона за водите. Правилни са изводите на съда, че в ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифата, е приложена таблица, по която са изчислени приходи от събиране на такса за водовземане от находището, но в същата не е намерило отражение като знак приход таксите, които се предвижда да бъдат събирани, съгласно чл. 2 от Тарифата, а именно: за издаване на разрешително за водовземане; за изменение и/или допълнение на разрешително за водовземане; за продължаване срока на разрешително; за разглеждане на документи. Тези такси са предвидени в бюджета на Община Септември и следва да намерят своето отражение в приходната част на Тарифата. След задълбочен анализ на съдържанието на подзаконовия нормативен акт, съдът е посочил, че в ценовата обосновка на Тарифата, са предвидени разходи на годишна база за изграждане на огради и съоръжения и поддържане на територията на СЗО в размер на 11 837,12 лева годишно, но тези разходи възлизат общо на 8446,97 лева, т.е. в ценовата обосновка е предвиден по-висок разход с 3390,15 лева, както и по-висок разход на годишна база за заплати и осигуровки, или с 52 004,30 лева повече от реалните разходи. За 2022 г. тези разходи са възлизали на 66 917 лева, докато в ценовата обосновка към приемането на Тарифата са предвидени разходи в размер на 118 921,30 лева годишно. Планиран е разход заплати и осигуровки в размер на 118 921,30 лева годишно, като за 2021 г. са отчетени разходи в размер на 31 474 лева. В ценовата обосновка към Тарифата са предвидени разходи на годишна база за експлоатация на водовземните съоръжения и допроучвания в размер на 47 793,29 лева, които не е установено да са извършени.В Тарифата не е направен анализ на свободния ресурс от количеството разрешена за водовземане минерална вода и евентуалните допълнителни постъпления за Община Септември по бъдещи разрешителни. При отчитане на технически възможния дебит на водовземните съоръжения и разрешения среднодневен дебит по издадени разрешителни за водовземане в сила към 31.12.2021г., свободният дебит от находище на минерална вода Варвара към 31.12.2021г. е в размер на 3,323 л/сек. В приходната част от ценовата обосновка към проекта за приемане на Тарифата не са взети предвид свободните количества, които при средногодишна цена от 0,60 лв./куб. м. водят до допълнителни приходи за общината. Свободното количество минерална вода от 1,123 литра в сек. представлява 35 414,928 м3/год. при средна цена 0,60 лв./м3, биха могли да се реализират допълнителни приходи от 21 248,96 лв. годишно. Съдът е обосновал правните си изводи със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза с комплексен характер. Видно от съдебния протокол на проведеното открито съдебно заседание от 23.03.2023г. с участие на представители на двете страни, вещите лица са били изслушани в съдебно заседание към тях няма поставени въпроси, заключението не оспорено от страните и по искане на двете страни същото е прието. При неоспореност на заключението, възприето от съда, правните изводи за нарушение на обосновката и мотивираност на обжалвания подзаконов нормативен акт, се явяват обосновани и правилни. Правилно съдът е приел, че в рамките на съдебното производство по оспорване на акта не може да се санират констатирените нарушения, извърши при приемането му, доколкото това са нарушение на административнопроизводствените правила. Съобразно чл. 192а АПК компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, а съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Решението на административния съд следва да се остави в сила, като на осн. чл. 221 , ал.2, изрл.второ АПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния акт. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски от 1000 лв. за възнаграждение за адвокат, при предсдтавен списък и пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в която е декларирано получаването на сумата. Направеното възражение за прекомерност от касационния жалбоподател е бланкетно и не е мотивирано с конкретни обстоятелства. Водим от изложеното, Върховният административен съд