Решение № 203 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2010 г.

Решение № 203 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от общинския съвет Мездра против решение № 20 от 09.03.2010 г., постановено от Врачанския административен съд по адм. д. № 259/09 г. С обжалваното решение, по жалба на Стефан Стойчев Здравков е обявена нищожността на чл. 16а и чл. 36, т. 6, 10 и 11 от Наредба на общинския съвет-Мездра за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги за 2008 г. (наричана за краткост по-долу наредбата)и са отменени като незаконосъобразни чл. 14, чл. 34, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 и чл. 36, т. 9 от нея.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради неговата необоснованост и че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са, че от доказателствата по делото се установявало по несъмнен начин, че наредбата е издадена от компетентен орган, а направените изменения в нея са били "взети" от общински съвет Мездра с Протокол № 4/31.01.08 г., решение № 25 и са оповестени чрез сайта на Община Мездра и в местен вестник, а наредбата на общинския съвет-Мездра и измененията й за 2008 г. са приети при спазване на законовите разпоредби. Иска се отмяна на решението.

Ответникът в касационното производство Стефан Стойчев Здравков в писмено заявление от 30.09.2010 г. иска потвърждаване на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на прокурора за поддържаното становище са, че при постановяване на съдебното решение са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Изтъква се, че по същество в касационната жалба не се сочат конкретни доводи, както и че решаващите изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и частично основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд са били чл. 14, чл. 16а, чл. 34 и чл. 36, т. 6, 9, 10 и 11 от наредбата на общинския съвет-Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за 2008 г.. Съдебното производство, в резултат на което е постановено обжалваното решение, е било второ по реда си по спора, след като първоначално постановеното съдебно решение по спора е отменено от касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания от касационната инстанция.

С обжалваното решение е прието, че оспорването е допустимо, тъй като е направено от лице, живущо на територията на общината, на която действа наредбата, както и че оспорването не е ограничено със срок.

Извършвайки проверка за законосъобразност на оспорените текстове на всички основания по чл. 146 от АПК, в изпълнение на задължението му, произтичащо от чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК и след преценка на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, административният съд стига до следните изводи:

• по отношение на оспорените разпоредби- чл. 16а, чл. 36, т. 6, 10 и11 от наредбата, действаща през 2008 г., няма решение на общинския съвет, с което са приети тези разпоредби, въпреки че те реално съществуват. Посочено е, че е налице предложение от кмета на Община Мездра за приемане на посочените текстове от наредбата, но тези текстове не са гласувани и приети, те не фигурират в решение № 25 по протокол № 4/08 г.;

• разпоредбите на чл. 14 и чл. 34, т. 6 от наредбата са приети с решение № 388, взето с Протокол № 46/22.01.03 г., но при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като към протокола не е приложена самата наредба, а само изменения и допълнения към нея, които не засягат оспорените текстове. Въз основа на тези данни съдът е направил извод, че не би могло да се приеме, че именно тези разпоредби и с това съдържание са приети от компетентния орган. Съдът е приел също така, че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА в приложимата й редакция, тъй като няма данни за обявяването на тези разпоредби от наредбата на населението. Прието е също така, че не са изпълнени изискванията на чл. 28 и чл. 37, ал. 1 от ЗНА, ДВ, бр. 65/95 г., тъй като няма проект на наредбата, мотиви към него, доклад на вносителя, както и доказателства за разгласяването на приетата наредба в района;

• разпоредбите на чл. 34, т. 1-7, без т. 6 и чл. 36, т. 9 от наредбата-2008 г. е прието от съда, че са приети с решение 25 по протокол № 4/31.01.08 г., но липсвали доказателства, че решението е гласувано с предвидения кворум и необходимото мнозинство. Съдът приема, че измененията не са приети по надлежния ред, вкл. и поименно, както изисквал чл. 27, ал. 5 вр. с чл. 21, т. 7 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 5, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на ОС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация в редакцията му, която е действала при приемането на оспорените текстове. Съдът е приел, че липсва списък за поименно гласуване, каквото е изискването на посочените текстове, което е пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на взетото решение. Посочено е също така, че предложението на кмета на Община Мездра за изменение на посочените текстове е немотивирано, каквото е изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗНА, също така не била изпълнена процедурата по чл. 44 от посочения по-горе правилник, не били спазени и изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА за публикуването на проекта на интернет страницата, заедно с мотивите и осигуряване на заинтересованите лица на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Обжалваното решение е обосновано и правилно в една част.

Основателно съдът е преценил като нищожни атакуваните разпоредби на чл. 16а и чл. 36, т. 6, 10 и 11 от наредбата в редакцията й за 2008 г. От данните по делото се установява, че наредбата на общинския съвет-Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги е приета през 2003 г. с решение № 388 на общинския съвет-Мездра по Протокол № 46 от 22.01.2003 г. Впоследствие през годините тази наредба е изменяна и допълвана с решения на общинския съвет-Мездра, посочени и индивидуализирани в § 8 от ПЗР на наредбата в редакцията й към 2008 г.. Разпоредбата на чл. 16а не съществува в редакцията на наредбата, приета през 2003 г. Видно обаче от предложение на кмета на Община Мездра с регистрационен индекс № 61 00-7/09.01.08 г. е, че към датата на предложението тази разпоредба е съществувала в редакцията на наредбата, тъй като самото предложение е направено на основание и на тази разпоредба. В съдебно заседание, проведено на 24.06.2009 г., съдът е дал указания на административния орган за представяне на заверено пълно копие от решенията и протоколите от заседанията, с които са приети оспорените текстове от наредбата за 2008 г. Ответникът е уведомен за указанията на съда със съобщение № 2/26.06.2009 г., но не е представил решение на общинския съвет, с което е приета разпоредбата на чл. 16а от наредбата. Непредставянето на доказателства за наличието на решение на Общинския съвет за приемане на чл. 16а от Наредбата основателно е възприето като липса на такова решение.

Разпоредбите на чл. 36, т. 6, 10 и 11 от наредбата в редакцията й от 2008 г. регламентират размера на таксите, които се заплащат за извършени услуги по гражданското състояние, а именно: т. 6- за издаване на удостоверение за семейно положение-2.00 лв; т. 10- за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност-10.00 лв.; т. 11-за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина-10,00 лв. Таксите за посочените услуги са в по-нисък размер в приетата наредба през 2003 г. Въпреки указанията на административния съд общинският съвет не е представил решението на общинския съвет за приемането и на тези разпоредби.

Разпоредбите, за които макар и да са обективирани в подзаконов нормативен акт, липсва решение за приемането им от компетентния за това орган, правилно са преценени от първоинстанционния съд като нищожни.

По тези съображения касационната инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд в тази част.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав не споделя съображенията на административния съд, въз основа на които са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 14 и чл. 34, т. 6 от наредбата. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че тези разпоредби са приети с решение на общинския съвет-Мездра № 388, прието по протокол № 46/22.01.2003 г., и обосновано е приел, че заседанието е проведено при необходимия кворум и решението е взето с необходимото мнозинство. Необоснован и неправилен е изводът на съда за невъзможността да се направи извод, че именно тези разпоредби и с това съдържание са приети от компетентния орган, тъй като към протокола са приложени само изменения и допълнения на наредбата, които не засягат оспорените текстове. Жалбоподателят не е оспорил автентичността на съдържанието, на представеното по делото копие от Наредба на общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а така също липсват други данни по делото, които да провокират съмнение относно автентичността на съдържанието на представения документ. При това положение обосновано и правилно е да се приеме, че представеното по делото копие от наредбата в редакцията й през 2003 г. е идентично със съдържанието на наредбата, приета с решение на общинския съвет-Мездра № 388, прието по протокол № 46/22.01.2003 г. Видно от § 8 от ПЗР на този документ е, че приложението на наредбата е обвързано с влизането в сила на решение №

388/Протокол № 46/22.01.2003 г. на общинския съвет Мездра. По този начин необосновано и неправилно е да се приеме, че разпоредбите на чл. 14 и чл. 36, т. 6 от Наредбата не са приети с посоченото вече решение на общинския съвет-Мездра.

Неправилно административният съд е обосновал незаконосъобразността на тези разпоредби с неспазването на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА в приложимата редакция. Цитираната разпоредба регламентира обявяването на решенията на Общинския съвет на населението. Неспазването на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА в редакцията към ДВ, бр. 119/02 г. няма отношение към законосъобразността на решенията на общинския съвет, респективно на актовете, приети с тях, тъй като се обявява на населението един приет вече акт, а от значение за законосъобразността на един акт са разпоредбите, регламентиращи предпоставките, условията и процедурата за приемането му.

Неправилно също така административният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, ал. 2 от ЗНА, приемайки, че не е изготвен проект на наредбата и че липсват мотиви към нея за приемането й. По аргумент от § 5 изр. 2-ро от ПЗР на ЗНА в редакцията към ДВ, бр. 65/95 г. чл. 28 от ЗНА в същата редакция е неприложим при приемане на наредба на Общинския съвет.

По тези съображения настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно в тази част, което е основание да бъде отменено.

С оглед събраните доказателства по делото се установява, че чл. 14 и чл. 34, т. 6 от наредбата са приети от компетентния за това орган, при спазване на административнопроизводствените правила за приемането им. Разпоредбата на чл. 14 от наредбата изцяло съответства на законовата разпоредба, на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Липсват данни по делото, въз основа на които да се приеме, че размерът на определената такса в чл. 34, т. 6 от наредбата страда от порока материална незаконосъобразност.

По тези съображения съдът счита, че жалбата срещу чл. 14 и чл. 34, т. 6 от наредбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при приемане на чл. 34, т. 1-7 без т. 6 и чл. 36, т. 9 от наредбата за 2008 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочените текстове, както правилно е приел административният съд, са приети с решение № 25 по протокол № 4 от 31.01.08 г. на общинския съвет-Мездра. Протоколът е представен по делото и съдът основателно е приел, че от него не може да се установи бил ли е налице необходимият кворум за провеждане на заседанието и решението гласувано ли е с необходимото мнозинство. От друга страна, към датата на заседанието на общинския съвет в сила е разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА в редакцията й, приета с ДВ, бр. 69/06 г., съгласно която определени решения на общинския съвет, в това число и тези, с които се определя размерът на местните такси, се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокол от заседанието. Данни за извършено поименно гласуване няма.

При така установени обстоятелства съдът обосновано и правилно е приел, че при приемането на чл. 34, т. 1-7 от наредбата без т. 6 и чл. 36, т. 9 са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразността на посочените разпоредби.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд