Решение № 3296 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7120/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Д. Димитров в качеството му на процесуален представител на МБАЛ Света София ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. България, 104 ЕИК130466880 против Решение 2700/22.04.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 1123/2024г. в частта, относно санкциите в размери по 200 лева. С него се изменя Заповед РД-253С-539/11.12.2023г. на Управителя на НЗОК в частта за размера на наложените санкции "финансова неустойка" на МБАЛ Света София ЕООД, като намалява размера им от 500 лева на 200 лева всяка от тях. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Управителят на НЗОК не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата с доводите в нея и от доказателствата по приложената преписка е приел за установено извършването на нарушенията, послужили като основание за налагане на санкциите, предвидени в НРД и индивидуалния договор. Извършен е анализ на фактите във връзка с доводите в жалбата на дружеството и е изведен извод от правна страна, че наложените санкции в размерите на максимума са неадекватни на нарушенията при тяхното индивидуализиране и при отчитане на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Решението е правилно. Производството по издаване на заповед за налагане на санкции е съгласно правила за установяване на нарушенията и налагане на предвидените в правна норма санкции за тях. По делото безспорно се установява, че са извършени нарушенията, посочени в констативен протокол и в мотивите на заповедта. Възраженията на нарушителя са обсъдени от съда и при обосновани изводи от фактическа страна правилно са приети за неоснователни. Същите възраженията се поддържат и в касационната жалба, които при споделяне мотивите на съда към обжалваното решение се приемат за неоснователни. Подробно са изложени мотиви в какво се изразява нарушението и неговата квалификация, поради което възраженията от фактическа и правна страна не се споделят. По отношение размера на наложените санкции в размер на минимума е налице адекватност между нарушение и санкция за постигане на предупредително възпиращ ефект от извършване на последващи такива. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение