Решение № 851 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2024 г.

Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото се разглежда след като по постъпила касационна жалба на Алусил ООД, подаден чрез процесуалния му представител адв. Стефанов, Върховен административен съд, състав на осмо отделение, с Решение 8688 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 3016/2024 г. по описа на ВАС, е отменил изцяло Решение 7834/14.12.2023 г., постановено по адм . дело 11766/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, като делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. След отмяната на първоинстанционното решение предмет на съдебен контрол в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 АПК е Мълчаливият отказ на Началника на Митница Столична (сега ТД Митница София, при Агенция Митници), формиран по молба вх. 32-3111711 от 30.10.2019 г. на СД Алусил Симеонова, Спасова и С-ие, ЕИК 030413528, с правоприемник Алусил ООД, потвърден от Директора на Агенция Митници по жалба вх. 32-77179 от 10.03.2020 г., с който е отказано възстановяване на суми за Мито и ДДС, определени с Решение РМЗ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница Столична за стоки: 1. Силициев гел тип С -1-8 мм 0,51 мт; 2. Силициев гел тип А 2-55 мм 0,5 мт.; 3. Силициев гел (на гранули) 2-5 мм, претендирано като отменено като незаконосъобразно в тази му част с влязло в сила Решение 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело 12606/2016 г. по описа на АССГ, ведно с дължимата лихва. Жалбоподателят Алусил ООД, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание поддържа, че по делото посредством заключението на вещото лице Павлова, прието при първоначалното разглеждане на делото от състав на АССГ, безспорно е установено наличието на подлежащи на възстановяване недължимо платени суми за Мито и ДДС, поради което и оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Настоява за отмяната му и претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директора на ТДМитница София при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Попгеоргиева, поддържа становище за неоснователност на така предприетото оспорване. Настоява, че по делото е безспорно установено липсата на подлежащи на възстановяване суми за мито и ДДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, под формата на адвокатски хонорар, от противната страна. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото, че жалбата е против формираният мълчалив отказ на Директора на ТД Митница София е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Въпреки дадените указания към оспорващия същият не ангажира в рамките на настоящото дело доказателства за инициирано, респ. приключило производство по чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, както изрично му бе указано с Решение 8688 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 3016/2024 г. по описа на ВАС. Приложено бе адм. дело 12602/2016 г. по описа на Административен съд София-град, съдържащо всички процесни митнически декларации /МД или ЕАД/ и придружаващите ги документи, ведно с превод на български език. Други относими доказателства към правния спор не бяха ангажирани. Всъщност както бе посочено вече в Решение 8688 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 3016/2024 г. по описа на ВАС, спорът по делото не е по правото, а е изцяло фактически и се свежда до това на лице ли са недължимо събрани, като наложени в нарушения на правото на съюза в областта на митническото облагане от национален орган, суми за мито и ДДС, ведно с лихви за забава (каквото е становището на касатора) или не (тезата на административния орган, възприета и от първостепенния съд). И се свежда до установяване на лице ли са допълнително установени публични вземания за Мито и ДДС с Решение РМЗ 5800 -211/32 308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница Столична (тогава) за стоки:1. Силициев гел тип С -1-8 мм 0,51 мт; 2. Силициев гел тип А 2-55 мм 0,5 мт.; 3. Силициев гел (на гранули) 2-5 мм, съответно отменен ли е този индивидуален административен акт в тази му част като незаконосъобразен с влязлото в сила Решение 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело 12606/2016 г. по описа на АССГ (въз основа на което в крайна сметка се претендира възстановяване на недължимо събрани публични вземания). При доказателствена тежест за оспорващия (така чл. 170 ал. 2 от АПК, като това изрично му бе указано), настоящият касационен състав приема, че същият не е установил в условията на пълно доказване така посочения факт от обективната действителност. Съвкупната преценка на събраните по настоящото делото доказателства, налага изводът, че за посочените по-горе процесни стоки в рамките на осъществения митнически контрол с финализиращия това производство индивидуален административен акт - Решение РМЗ 5800 -211/32 308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница Столична (тогава), не се установява де е променен декларираният от вносителя код по ТАРРИК, съответно да са установени допълнителни (различни от декларираните, а и безспорно внесени) задължения за мито и ДДС. Това ясно е посочено още в приетото по адм. дело 12602/2016 г. по описа на Административен съд София-град (въз основа на което в крайна сметка е постановено Решение 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело 12606/2016 г. по описа на АССГ) и неоспорено от страните заключение по допуснатата СТЕ, вещото лице по което е дало експертно заключение, че След запознаване с прегледаните доказателства, представени от двете страни, считам, че 27-те броя ЕАД, описани в Решението е вписан правилият код по ТАРИК. В същата насока са и експертните изводи на вещите лица по допуснатата комплексна експертиза по адм. дело 3722/2020 г. по описа на АССГ, като се отбележи, че всъщност единствено вещото лице Йотов, разполага със специални знания в областта на митическата и външнотърговска дейност, с каквито нито едно от останалите вещи лица, работили в рамките на ностоящия правен спор не разполагат. При това положение, повече от очевидно е, че за да бъдат зачетени правните последици на влязлото в сила с Решение 4161/19.06.2018 г., постановено по адм. дело 12602/2016 г. по описа на АССГ, т.е. да бъде изпълнено същото, е необходимо изясняване преди всичко волята на постановилия го съдебен състав относно частите, в които Решение РЗМ-5800-211/32-308188 от 03.11.2016 г. на Началника на Митница Столична (тогава) е отменено. Това както бе указано вече на оспорващия е въпрос на тълкуване в производство по чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и няма как да бъде сторено в рамките на настоящия процес. При така установеното и след извършена проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият касационен състав намира, че постановеният мълчалив отказ е законосъобразен, което обосновава и изводът за неоснователност на предприетото оспорване. При този изход на спора не се следва присъждане на разноски в полза на касатора. При своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, Алусил ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Агенция Митници сторените такива в размер общо на 2 650 лева (общо 400 лева, юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от по 100 лева за всяка една съдебна инстанция, и 2 250 лева внесени депозити за възнаграждения за вещи лица). Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,