Решение № 10808 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. П. срещу Решение 16828/16.05.2025 г., постановено по адм.д. 10422/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването й против Заповед 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, гр.София. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и възражения за необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се и противоречие с правото на ЕС и международното право. В съдебно заседание се прилага решение на Софийски градски съд от 19.05.2025 г., влязло в сила, както и протокол от съдебно заседание по гр.д.13543/2024 г. на СРС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на съдебните разноски за касационното производство. Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, при редовно призоваване, не се представлява, но в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът А. Ц. И., при редовно призоваване, се представлява от назначения особен представител адв. М. Божилова, която поддържа становището, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Ответниците Г. М. А. и С. Д. А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, гр.София, с която, на основание чл.30, ал.2 от Закона за закрила на детето е прекратено настаняването на малолетния А. Ц. И. в КЦ Подслон Светлина" и на основание чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. същият е своевременно настанен в приемното семейство на Г. А. и С. А. до произнасяне на компетентния районен съд по отправеното до него искане за предприемане на мярка за закрила или до промяна в обстоятелствата, наложили предприемането на мярката. По делото е и безспорно установено, че с последваща Заповед ЗД/Д-ЕВ-С-007/21.01.2025 г. на директора на ДСП Севлиево е прекратено настаняването на А. И. в приемното семейство на Г. А. и С. А. и той е настанен в социална и интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания - 2 в гр. Велинград. Впоследствие, със Заповед ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г. на директора на ДСП Пазарджик, е прекратено това настаняване и детето е настанено в ЦНСТ за деца без увреждания в [населено място], община Бяла Слатина. Първоинстанционният съд е намерил за безспорно установена фактическата обстановка, описана в приложения по делото социален доклад на ОЗД/ДСД- Севлиево, изготвен във връзка с постъпило писмо с приложено Определение 20981/23.10.2024 г. по дело 10422/2024 г. на Административен съд София- град, съгл. чл.15, ал.6 от ЗЗДет. Прилагането на мярката за закрила с процесната заповед е предшествано от заповед със същото съдържание, отменена с Решение 17808/24.09.2024 г. по адм.д.7472/2024 г. на АССГ, с което съдът е изпратил преписката относно временното настаняване по административен ред на детето на директора на Д-я СП - Сердика за ново произнасяне, на осн. чл.173, ал.2 АПК. В оспорваната в настоящото производство заповед са изложени мотиви, че с първоначално предприетата мярка за закрила настаняване в Кризисен център Подслон Светлина - София е осигурена своевременна закрила на малолетния, съобразена с наличните данни за упражненото спрямо детето насилие /физическо и психическо/. В кризисния център е осигурена сигурна среда, в която да бъдат задоволени базисните му потребности, осигурена медицинска помощ и психологическа подкрепа, но с това предприетата мярка, предприета в условията на спешност, е изчерпала своето позитивно въздействие, както и срок. Поради това е предложена промяна, която да съответства на най-добрия интерес на детето, съгласно чл.3, т.3 от ЗЗДет. и чл.3 от Конвенцията за правата на детето, и чл.24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посочено е, че в хода на дългогодишната работа по случая /включваща и двегодишен период на следосиновително наблюдение/ не са установени близки и/ или роднини, с които малолетният А. И. да има изградена емоционална връзка и които да са заявили желание да полагат грижи за него. При проучване на разширения семеен кръг на майката не са установени роднини, чиято годност да отговаря на заложените в § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет. критерии, при които детето да бъде настанено. Съдът е направил извод, идентичен с извода на административния орган, че в процеса на социално проучване е идентифициран риск за живота и здравето на детето, тъй като е преценено, че майката Ц. И. не е в състояние да му подсигури стабилна семейна среда и е взето решение детето да бъде изведено от семейната му среда поради констатирани рискови фактори. Следвайки най - добрия интерес на детето е намерено професионално приемно семейство в гр. Дряново. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че като орган по провеждане на държавната политика в областта на закрила на детето и в изпълнение на указанията, дадени с Решение 17808/24.09.2024 г. на АССГ, Дирекция "Социално подпомагане" Сердика е постановила законосъобразен акт, с правилно приложена мярка за закрила и постигната цел на закона. Обоснован е извод, съобразно който констатираната опасност за здравето и живота на детето е обусловила налагане на мярка за неговата закрила, изразяваща се в настаняване на детето в приемно семейство. Развити са съображения, че отговорностите на родителството значително са надхвърлили очакванията на осиновителката и видно от преписките, предхождащи производството по издаване на процесната заповед, историята на детето включва сериозни неблагополучия, подценявани до голяма степен от нея . Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал в хода на съдебното дирене писмени доказателства, но е отменил определенията си за допускане на съдебно- психиатрична и съдебно- психологична медицинска експертиза, тъй като не е успял да назначи вещи лица в разумен срок, събрал е и гласни доказателства. Същият обаче е анализирал и тълкувал относимите за правилното решаване на спора доказателства превратно. Решаващият съд е следвало да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверявайки законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 АПК, на всички основания по чл.146 от АПК. С установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на временната мярка за закрила по административен ред прекратяване на настаняването и настаняването в приемно семейство, не са налице. В случая предприетата мярка за закрила на детето не е в съответствие с най-добрия интерес на детето. При разглеждането на делото не е бил изяснен същественият въпрос за наличието на основания за извеждането на момченцето извън семейството, тъй като не са взети предвид множество фактори и доказателства, а са направени изводи, базиращи се единствено на твърденията за евентуален тормоз над малкото дете и направените само на тази база изводи от училищни психолози и социални работници. Първоинстанционният съд не е извършил проверка за спазване на нормативноустановения ред при предприемането на мерки за закрила по отношение на А. И. и не е изложил правноиздържани мотиви в тази насока. Събраните многобройни доказателства, в това число и гласните доказателства на заинтересовани от изхода на делото лица, са тълкувани едностранчиво и без да се следват логичните житейски взаимовръзки, личното възприятие, убедителността им и липсата на противоречие. Пренебрегнати са и косвените доказателства, които установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Те, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, са индиция за действителните взаимоотношения между майката и детето и най- вече за спорния въпрос дали детето А. е жертва на насилие в семейството и съществува ли сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Действително, по делото са налице данни че е подаден сигнал от психолог в 7 СУ Св.Седмочисленици през м.февруари 2024 г., че детето е с [заличен текст] , забелязана на 09.02., а на 06.02. е бил [заличен текст] , като по думи на самото дете майката [заличен текст]. Въпреки събраната медицинска документация за този установен случай на получени травми на А. И., в многобройните писмени документи в преписката и по делото не са налице обективни данни, които да са категорични в извода, че майката Ц. И. е била автор на някои от видимите белези на физически наранявания на детето по [заличен текст]. Основен и подлежащ на изключително внимателна преценка в този случай е фактът, че сигналите и докладите се основават единствено на споделеното от малолетния А. и представляват субективна интерпретация на казаното от него, пречупено през призмата на неговото възприятие, емоции, въображение, житейски опит , нагласи и очаквания, но без да се отчитат обективните данни за неговото физическо и психическо състояние и развитие, историята на неговото институционализиране, доказаните прояви на [заличен текст], наличните диагнози, удостоверени чрез експертни заключения и действащо решение на Териториална експертна лекарска комисия. Данните за посегателство от страна на майката не са проверени и доказани, а извадени от общия контекст, относим към преценката за настаняването по административен ред, те не дават адекватна и правдива картина на отношенията майка- дете и релевантните за спора факти и обстоятелства. Въпреки че са налице факти, които опровергават извода на социалните работници и административния орган, издал процесната заповед, че е налице осъществяван системен тормоз над детето, нито органът, нито съдът са обсъдили и анализирали тези факти. В контекста на изложеното е и приобщеното писмено доказателство по реда на чл.219, ал.1 АПК, което е във връзка с касационните доводи, а именно: Решение 3031/19.05.2025 г. по в.гр.д.20241100512884 на Софийски градски съд, с което е отменено решението на СРС и вместо него е оставена без уважение молбата на Дирекция Социално подпомагане - Сердика по чл.8, ал.1, т.4, б. а от ЗЗДН и е отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на малолетния А. Ц. И., с която на неговата майка да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие. Решението на СГС е окончателно, а мотивите му са в подкрепа на извода, че доказателства за авторството на домашното насилие, за защита срещу което е бил сезиран съдът, няма. Конкретният случай не е разгледан в цялост, а са взети предвид само отделни, спорадични състояния на детето, разгледани в контекста на косвени доказателствени средства, че майката редовно тормози детето, излишно го ограничава в хранителния му режим и мн. др.,без да се отчетат останалите събрани по делото доказателства. Това препятства преценката за констатиране на опасност за здравето и живота на детето и прилагане на мярка за неговата закрила. Предприетата мярка за закрила на детето трябва да е в съответствие с най- добрия му интерес, като в този смисъл съдът не трябва да се ръководи единствено от твърденията и преценката на социалните работници, а трябва да извърши проверка за спазване на нормативноустановения ред при предприемането на мерки за закрила по отношение на детето и да изложи правноиздържани мотиви в тази насока. В настоящия случай, при подробно описана и преразказана фактическа обстановка, правни изводи липсват. Подходът към гласните доказателства, в случая на заинтересовани страни, трябва да е изключително внимателен и обстоен, като се държи сметка за логичните житейски взаимовръзки, личното възприятие, убедителността, вътрешната непротиворечивост и липсата на внушения. Доказателствата, преки и косвени, служещи за установяване на основния факт, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, трябва да са неопровержима индиция за действителните взаимоотношения между родител и дете, в случая за обстоятелството дали то е жертва на насилие в семейството и съществува ли сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Предприемането на множество мерки за закрила на А. И., имайки предвид и последващите заповеди за настаняване, са по- скоро в негов ущърб, отколкото в негова полза и биха могли да засилят у него, с оглед крехката му възраст, чувството на обърканост, тревожност, безнадеждност в стремежа да има нормално семейство и постоянна социална среда. Ответникът, който следва да бъде гарант за ефективната и своевременна защита на правата и интересите на децата в риск, както и на техните семейства, не е изготвил план, в който да се предвидят евентуално дейности по консултиране и информиране на майката за нормативните и поднормативни актове за правата на детето, да се прецени необходимостта от осигуряване на съвместна работа с нея и детето с цел ненарушаване на изградената между тях семейна връзка, да се работи в посока изграждане на умения за ефективно общуване, подобряване на комуникацията между двамата, имайки предвид и дългата им раздяла, осигуряване на подкрепа за подобряване на техните взаимоотношения, проследяване на отношенията между детето и майката, периодични срещи и т.н. Вместо това детето А. е настанено по спешност в Кризисен център, а впоследствие и при приемно семейство. По този начин, със заповедта на директора на ДСП- Сердика, детето е отделено напълно от майката, към която безспорно е привързано, и е настанено, след кризисния център, в професионално приемно семейство в друг град, което ще способства за разрушаване на връзката родител-дете, имайки предвид и възрастта му. С това са нарушени именно посочените в обжалвания акт основни принципи, прокламирани в чл.3 от Закона за закрила на детето, които са: зачитане и уважение на личността на детето, отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване най-добрия му интерес. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Това важи разделяне е възможно в случаите на малтретиране, но в настоящия казус категорични и безспорни данни за това няма. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, пар. 64). Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че са основателни касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната Заповед 2201-ЗДЗД-1120/07.10.2024 год., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, да бъде отменена. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора и представените доказателства за реалното им извършване, както и съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, Дирекция Социално подпомагане Сердика следва да бъде осъдена да заплати на Ц. И. П. сума в размер на общо 1 634, 40 лева, от които 1 600 лева адвокатски възнаграждения / съгл.договорите за правна защита и съдействие/ , 30 лева за внесена държавна такса и 4, 40 лева такса за преписи за страните. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение: