Решение № 3920 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 445/28.04.2023г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1516/2022г. в частите, с които е отменена като незаконосъобразна Заповед РД-25-1154/9.08.2022г. на Директора на РЗОК Бургас за налагане на санкции по т. 8, т. 15 и т. 16 на Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас АД с ЕИК [номер] със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица], [номер], представлявано от д-р Б. Миразчийски-изпълнителен директор. Поддържа доводи, че решението е неправилно в тези части, по съображения, съвпадащи с констатациите в протокола от извършената проверка и отразени в заповедта. Подадена е касационна жалба и от Университетска многопрофилна болница-Бургас АД чрез изпълнителния директор против същото решение в частите, с които е отхвърлена жалбата им срещу заповедта за налагане на санкции по т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, е т. 17. Поддържа, че неправилно съдът е извел фактически изводи, съвпадащи с констатациите на административния орган в заповедта за налагане на санкции. Поддържа също, че съставът на комисията, извършил проверката не отговаря на изискванията на закона, като само един от членовете е с образователно квалификационна степен магистър по медицина, което е нарушение на административно производствените правила. Поддържа и други доводи по същество от предмета на спора, които не са съобразени от съда при постановяване на решението. По така подадените касационни жалби са подадени отговори от страните с доводи за неоснователност на жалбите. Участващия в производството представител на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите по съображения, изложени и в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационните жалби на страните, отговорите по тях, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Разгледана жалбата на Директора на РЗОК е неоснователна. Разгледана по същество жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед на Директора на РЗОК Бургас за налагане на санкции в точките 8 и 10-17. Възраженията са за незаконосъобразност в тези части с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за частично основателна. Мотивите от фактическа и правна страна са след преценката на доказателствата по приложената преписка и заключение на съдебно медицинска експертиза. Така постановеното решение в частите по т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14 и т. 17 от Заповедта настоящата инстанция намира за неправилно по следните съображения: Видно от приложената Заповед за налагане на санкции, същата е издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като са взети предвид констатациите в Констативен протокол 533/31.05.2022г. и заповед за назначаване на проверката. Неоснователни са доводите на дружеството, че заповедта е издадена и на основание протокол 542/31.05.2022г. за неоснователно получени суми, срещу който протокол дружеството е подало възражения, като срещу констатациите в протокол 533/31.05.2022г. не е подадено възражение от дружеството, което е правилно констатирано от съда. На следващо място, в състава на комисията, която да извърши проверката съгласно Заповед РД-25-343/9.03.2022г. има лице с адекватно образователно квалификационна степен на предмета на проверката, което е напълно достатъчно да се извършат констатациите в проверката. Няма изискване всички членове на комисията да са с най високата образователно квалификационна степен, поради което такова нарушение, въведено чак с касационната жалба е неоснователно. При прегледа на съдържанието на заповедта за налагане на санкции се констатира, че тя напълно се основава на констатациите в протокола за констатации, като описанието на нарушенията макар и за конкретни ИЗ по отношение на здравно осигурени лица, съдържат общи изисквания в предмета на алгоритъма на клинични пътеки, като не може да се установи какво е констатирано при проверката и защо не съответства на изискванията на ДЛА, и което съставлява нарушението. Или, съставът на нарушението от фактическа страна не е посочен, нито в констативния протокол, нито в заповедта. Това е нарушение на административно-производствените правила по следните съображения: Производството по раздел Х от ЗЗО регламентира санкционно производство по установяване на нарушения на индивидуални договори, на разпоредите на ЗЗО и НРД, което следва формално уредена процедура, посочваща компетентния орган, предмет на проверката, лицата, като помощни органи, които ще извършват проверката, обхвата на проверката, установяване на нарушенията с фактически състав, така както са описани в НРД, ЗЗО и индивидуалните договори и санкциите, които се налагат по вид, размер и индивидуализация спрямо нарушението и нарушителя. Така описана процедурата е гаранция за спазването на еднакви критерии при установяване на нарушенията и санкциите, като са приложими и общите принципи на санкционните производства. Такъв е принципът за осигуряване на участието на нарушителя в това производство, като по отношение на него следва да бъде връчен протоколът за установени нарушения. Лицето, обект на проверката може съгласно чл. 74, ал. 4 ЗЗО да подаде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, по направените от длъжностните лица констатации в седмодневен срок връчването на протокола по ал. 3. Тази възможност на лицето обект на проверката следва да бъде указана от контрольорите при връчване на протокола за подпис. С това се гарантира правото на защита на лицето, обект на проверката и нарушението му е съществено нарушение на административно производствените правила, основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. В случая е съставен протокол за констатации на нарушения и в който се посочва, че е съставен протокол, различен от протокол 533/31.05.2022г. за неоснователно получени суми за тяхното възстановяване, като по тези протоколи е подавано възражение, а по отношение на протокол 533/31.05.2022г. не е подадено възражение. Следвало е ясно и точно при така направеното смесване на процедурите по издаване на писмена покана и за издаване на заповед за налагане на санкции, да се укаже на лицето, обект на проверката, че протокол 533/31.05.2022г. установява нарушения в производство по издаване на заповед за налагане на санкции и правото на възражение по констатациите в него. Това е съществен етап в процедурата по издаване на заповед за налагане на санкции, тъй като при наличие на възражение следва произнасяне от Арбитражна комисия, при липса на възражение органа издава заповед за санкции въз основа на констатациите в протокола. Наред с това не може да се изведе фактическото и юридическото формулиране на всяко от нарушенията в протокола за констатации, поради общото изписван, така както е по изискванията на ДЛА. Конкретиката на извършеното/не извършено медицинско лечение, процедура или действие в кръга на технологията на лечението на конкретен вид заболяване по КП е от съществено значение за преценка от съда на поведението на страните в този процес, как е приложен законът и налице ли са основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. При така изложените съображения органът е наложил санкции без наличие на мотиви от фактическа страна какво конкретно нарушение е установил и как го е квалифицирал. Това не може да бъде извършено с експертиза в съдебно заседание, с която да се попълнят мотивите на органа и да бъде заместен от съда в установяване на нарушението и квалификацията му. При тези съображения, решението в обжалваната част по отношение на т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14 и т. 17 от Заповед за налагане на санкции РД-25-1154/9.08.2022г. на директора на РЗОК Бургас следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което заповедта бъде отменена и в тази обжалвана част. По отношение касационната жалба на Директора на РЗОК Бургас в частите по т. 8, ,т. 15 и т. 16 от заповедта за налагане на санкции по изложените по горе съображения, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на дружеството следва да се заплатят разноски за двете инстанции както следва: Разноски пред първата инстанция - държавна такса 50 лева, възнаграждение за експерт в размер на 937.20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, или общо пред първата инстанция 1137.20 лева. Пред настоящата инстанция разноските са в размер на държавна такса от 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или общо 400 лева, или общо разноски за двете инстанции 1537.20 лева, които РЗОК следва да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение