Решение № 3023 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14902/2009 г.

Решение № 3023 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14902/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Николай Николов Николов от гр. Пазарджик, против заповед № К-7373/16.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалните представители на жалбоподателя. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност намира същата за допустима, а след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят Николай Николов Николов е бил назначен на работа в МВР на 15.01.1991 г. като "надзирател" в Затвора - Пазарджик. От 2006 г. е държавен служител на длъжност инспектор III ст., категория "Г", разузнавач VI степен в РПУ Септември при ОДМВР Пазарджик. Въз основа на предложение рег. № 19319/8.05.2009 г. на директора на ОД МВР Пазарджик, със заповед № К-3689/25.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Николай Николов. Поводът е постъпили предварителни данни за това, че оспорващият на 14.11.2008 г. е съставил и използвал неистински документ требване "Образец 1" със зелен диагонал № 0180480, като го е подпечатал с печата на РУ - МВР Септември и е пътувал с него с автобус на фирма "Никан Лайн Груп" ЕООД, клон Пазарджик. На 23.02.2009 г. е съставил и използвал неистински документ требване "Образец 1" със зелен диагонал № 0180421, като го е подпечатал с печата на РУМВР Септември и е пътувал с него с автобус на фирма "Никан Лайн Груп" ЕООД, клон Пазарджик. В заповедта обстоятелствено са описани получените данни, които по смисъла на чл. 231 от ППЗМВР са достатъчно основание за образуване на дисциплинарно производство. В същата заповед е посочен извършителят - Николай Николов Николов, както и дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. т. 4, 7 и 8 от "Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", за което е предвидено дисциплинарно наказание "Уволнение". Определен е дисциплинарно разследващия орган - комисия. В изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, на 1.06.2009 г. комисията е запознала оспорващия със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, което е удостоверено с подпис на Николов върху нея. Същият саморъчно е удостоверил факта на запознаването му с правата по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР - да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Заявил е, че не се намира в законоустановен отпуск. Приложена е писмена покана до Н. Николов, в която е разяснено правото да представи писмени обяснения. Оспорващият не е посочил друг служител, който да го защитава в дисциплинарното производство. Упражнявайки правото си, оспорващият на 2.06.2009 г. е представил писмени обяснения. В тях той подробно и изчерпателно е обяснил как точно е извършил дисциплинарното нарушение. Разказал е как е изготвил двата броя требвания и как ги е употребил. Изразил е съжаление за извършеното. По реда на ал. З от чл. 243 от ППЗМВР, дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 7387/9.06.2009 г. Поради факта, че същият е бил в законоустановен отпуск, не е могло да бъде извършено запознаването на оспорващия със справката. При постъпили допълнителни данни за извършеното дисциплинарно нарушение е била изготвена допълнителна обобщена справка 1079/25.08.2009 г. С двете справки е бил запознат Н. Николов на 25.08.2009 г., което последният е удостоверил със свой подпис. Саморъчно е удостоверил и запознаването му с правото в тридневен срок да представи допълнителни обяснения или възражения. Приложена е и писмена покана рег. № 10793/25.08.2009 г. Справките съдържат подробно описание на фактическата обстановка и действията на Н. Николов, включително пълни и изчерпателни данни за всички доказателства, събрани в хода на настоящото дисциплинарното производство. Оспорващият не е представил писмени възражения по съдържанието на обобщените справки и дисциплинарното производство в законово определения срок. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство и на 26.08.2009 г. е изготвил становище до министъра на вътрешните работи, в което е изложил наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност - налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В изпълнение на задължението по чл. 245, ал. 1 от ППЗМВР, с писмо вх. № 17225/2.09.2008 г. по описа на ДЧР МВР дисциплинарното дело е докладвано на министъра на вътрешните работи, който след запознаване и оценка на доказателствата е наложил предвиденото наказание "уволнение". В делото са предоставени и материали за оценка цялостното поведение на държавния служител, обективирани в кадрова справка. На 16.10.2009 г. жалбоподателят е бил запознат с оспорваната заповед и на основание чл. 232 от ЗМВР същата му е била връчена лично, удостоверено с положен подпис от него и отбелязана дата на връчване и факта, че не е в отпуск. По-късното връчване е извършено поради факта, че Н. Николов е бил до тази дата в отпуск по болест. Министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган е изпълнил задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР да приеме писмените обяснения на държавния служител, дадени от него в хода на дисциплинарното производство, което е удостоверено с подпис. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. След като дисциплинарно разследващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 230, ал. З от ЗМВР и е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като е ползвал по дисциплинарното дело начини и средства допустими от закона. Всички свои изводи за деянията на жалбоподателя, отразени в мотивите на обобщените справки, дисциплинарно разследващия орган е основал само на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, което е отразено в мотивите към заповедта. В нея са посочени конкретният документ от дисциплинарното производство, съдържащ пълната фактическа обстановка и данни за всички доказателства по делото - обобщените справки на комисията рег. № 7387/9.06.2009 г. и рег. № 1079 от 25.08.2009 г. По категоричен начин е установено, че требванията, предмет на дисциплинарното нарушение са неистински документи и е установено къде се намират оригиналните бланки със същите номера. С експертни справки безспорно е установено, че текстът в требванията е нанесен от оспорващия. Сам той е обяснил как е направил бланките, вкл. и цветната линия. Тези обяснения се потвърждават от експертните справки. Безспорно е установено и ползването на требванията от страна на оспорващия, данни за което се съдържат в обясненията на свидетелите. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 21, т. 12 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава ЕК като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 респ. деяние, с което се уронва престижът на службата. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на т. 4 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 7 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 8 - "Държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са обстоятелствено описани в заповедта и инкорпорираната в нея обобщена справка. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа на службата и авторитета на МВР. Той е извършил деяния, които в никакъв случай не отговарят на обществените очаквания и изисквания към служител на МВР, независимо дали са извършени в извънслужебно време. С това си поведение, жалбоподателя е нарушил служебната дисциплина и правилно то е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. В разпоредбата на чл. З, ал. 2 от Инструкция № 1з-1015/4.07.2006 г. се съдържа легалното определение на нарушение на служебната дисциплина - виновно извършено противоправно деяние, обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. Оплакванията на оспорващия не са съобразени с чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, в който в дисциплинарно нарушение е възведено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. В ал. 2 на чл. 230 от ППЗМВР е дадено определение на тежки нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, като в т. 4 е посочено, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Налице е и изискуемото кумулативно наличие на последица от нарушенията - уронване на престижа на службата. Използването на неистински документи от служител на МВР е станало известно на широк кръг от хора, включително и лица, които не са служители на МВР. Поведението му е уронило престижа на полицейската служба и се е отразило негативно върху авторитета на МВР пред обществото. Нарушено е общественото доверие в МВР като един от основните гаранти по защита на законността и е създадено впечатление, че служителите на МВР вместо да противодействат на престъпността, сами извършват престъпления. Чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР разпорежда задължително прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При издаването на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. Целите на ЗМВР и ППЗМВР са да се осигури обезпечаване на дейността на органите на МВР по изпълнение на задачите за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и на имуществото на гражданите. За постигането им е предвидена дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, извършил виновно действия в нарушение на служебната дисциплина и свързани с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При съобразяване с тази цел, в рамките на своето задължение по чл. 227, ал. 1, т. 10 министърът на ВР е издал оспорваната заповед, след надлежно установяване в дисциплинарно производство на извършени виновно нарушения на Етичния кодекс от Н. Николов. Неоснователни са всички доводи в жалбата за допуснати нарушения на административно-производствените правила по установяване на нарушението и при провеждане на дисциплинарното производство като цяло, приключило с оспорената заповед. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, с оглед издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събирането на относимите данни, снемането на писмени обяснения на лицето и запознаването му със събраните доказателства, изготвените предложения и заповеди. Поради това съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във връзка с конкретните възражения, наведени в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя по съществото на спора, следва да се отбележи, че направеният от административния орган извод за установено тежко дисциплинарно нарушение изцяло кореспондира с приложения в преписката доказателствен материал. В резултат съвкупната преценка на приложените по делото документи, включително справките в административната преписка, имащи характера на официални, свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда формална доказателствена сила, настоящият състав приема за обоснован извода, направен от административния орган, че от жалбоподателя са осъществено тежки нарушения на служебната дисциплина - нарушаване на етичните правила за поведение на служителите в МВР, уронващи престижа на службата. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, и спазване на административнопроизводствените правила. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,