Решение № 1216 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2013 г.

Решение № 1216 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, срещу решение № 57 от 05.08.2013 г. по адм. д. № 81/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Тодорка Иванова Коева, от гр. Габрово, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 57 от 05.08.2013 г. по адм. д. № 81/2013 г., Административен съд - гр. Габрово, е отменил Решение № 25 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5201219279 от 15.02.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Габрово. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до следното: следва ли на Коева да бъде признат осигурителен стаж, положен в "Пруно" ЕООД, за периода 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г. (видно от Решение № 25 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово, осигурителният стаж за периода 01.01.2003 г. - 01.04.2003 г. вкл. е зачетен от административния орган), както и за периода 01.01.2007 г. - 03.11.2008 г.; налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на периода 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г. по първоначалното дело е било установено, че при работодателя-осигурител - "Пруно" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, са налице ведомости, в които Коева фигурира, но липсва неин подпис в разплащателните ведомости и няма данни за изплащано трудово възнаграждение, както и за предявен и уважен иск по чл. 242 КТ, респ. за осъществено плащане по него. В тази връзка са забележка към обр. УП-2 изх. № 26 от 20.09.2012 г., издадено от осигурителя "Пруно" ЕООД и констативен протокол вх. № 28.01.2013 г., издаден от инспектор при ТП на НОИ - гр. Габрово. Действително от житейска гледна точка е необяснимо лице, което реално е полагало труд да не потърси своето вземане за работна заплата, включително и по съдебен ред. Но тъй като именно от житейска гледна точка са възможни редица хипотези (примерно работодателят - осигурител осъществява авансови плащания на работниците и служителите "на ръка", но не ги оформя като месечна работна заплата, за да не дължи и внася осигурителни вноски) е било необходимо при проверката, състояла се на 28.01.2013 г., инспекторът при ТП на НОИ - гр. Габрово, да извърши констатации, как са били оформени разплащателните ведомости по отношение на другите работници и служители в дружеството, в смисъл в тях фигурират ли подписи за получена работна заплата, което не е сторено. Касае се до съществен правнорелевантен факт, който не е бил изяснен в хода на административното производство. Това следва да бъде установено при предстоящото последващо разглеждане на преписката от административния орган. От друга страна, периодът 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г., фигурира в трудова книжка № 153а, с посочена длъжност "началник пласмент" и основно месечно трудово възнаграждение. По делото се съдържа и извлечение от персоналния регистър на НОИ, в който относно Коева е отразено, че е осигурявана от "Пруно" ЕООД от 01.10.1976 г. до 03.11.2008 г. при посочена основна заплата. Данните от персоналния регистър, трудовата книжка и разплащателните ведомости са документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС, с които се установява осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, , за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Коева фигурира в разплащателните ведомости на "Пруно" ЕООД за този период, което означава, че трудовото възнаграждение й е начислено. Обстоятелството, че работодателят-осигурител не е изплатил работна заплата (ако това е така) и не е внесъл осигурителни вноски, не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО този осигурителен стаж следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 НПОС сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО. Според текста на чл. 38, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се зачита, когато лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.