Решение № 10860 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2011 г.

Решение № 10860 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Вахан Бурнучян срещу решение № 4019 от 06.12.2010 г. по адм. дело № 3888/2009 г. на Административен съд - София град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима. По делото няма данни съобщението за решението на АССГ да е съобщено лично на лицето или на упълномощения от него адвокат Таня Иванова. Приложено е писмо-обратна разписка, адресирана до адвокат Стоянка Ганева, преупълномощила в хода на производството адвокат Иванова да представлява жалбоподателя, което е получено на 28.01.2011 г. от лицето Нели Стоянова, за която няма данни да е пълномощник на адвокат Ганева. Касационната жалба е подадена от адвокат Таня Иванова - АК - Варна по пощата на 22.02.2011 г.. Поради това настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването срещу заповед № ЗДМ - 1021 от 27.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от Закона за чужденците в Република България на Вахан Бурнучян, гражданин на Армения е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години. Съдът е посочил, че в заповедта са изложени фактическите основания за прилагане на обжалваните ПАМ - установено е, че арменският гражданин не е имал разрешение за пребиваване в страната. Към 02.06.2000 г. е бил в процедура по предоставяне на статут на бежанец, като с решение на председателя на Държавна агенция за бежанците му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Решението е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 5496/10.07.2001 г. по адм. дело № 3196/2001 г. е отхвърлил жалбата на Бурнучян. За периода, през който чужденецът е кандидатствал за статут на бежанец - от 02.06.2000 г. до 10.07.2001 г. същият е бил осигуряван и социално подпомаган от ДАБ. След този момент няма данни лицето да е предприело някакви действия за уреждане статута си на пребиваване в страната, няма данни да разполага със законно придобити средства за издръжка и задължителните по ЗЧРБ застраховки. Съдът е посочил, че в хода на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват легитимното му пребиваване в страната както и, че разполага със средства за издръжка. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че законосъобразно с оспорената заповед на жалбоподателя са наложени предвидените в чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ принудителни административни мерки. С оглед тези съображения е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. В касационната жалба не се релевират конкретни доводи за неправилност на съдебния акт, а при извършената служебна проверка в пределите по чл. 218 от АПК, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. ПАМ "забрана за влизане на чужденец в Р България" се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 - чл. 42з, ал. 1 (в приложимата редакция), а съгласно ал. 4 мярката може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. В случая от данните по делото е установено, че молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлена, след което е продължил престоя си в страната без законно основание, при липса на средства за издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане - основание по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ за прилагане на принудителните мерки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ. Поради това законосъобразно административният орган му е наложил принудителната административна мярка - принудително отвеждане до границата на Р България. Мотивите за прилагане на мярката се съдържат в предложение рег. № 18283/29.06.2007 г., в което органът изрично е визирал текста на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. По силата на правилото по чл. 42з, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЧРБ, след като е установено наличие на някое от основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ - в случая по т. 9, органът налага и забрана за влизане в страната. Ето защо съдът правилно е приел, че административният акт е законосъобразен и не са налице основания за отмяната му, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,