Решение № 2195 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение 9307/19.06.2024г., постановено по адм. дело 4644/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на А. Н. Л. от гр. Хасково е отменено решение Ж-659/21.11.2022г. на КЕВР и преписката е върната за продължаване на административното производство и ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределение ЮГ ЕАД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът А. Н. Л. в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгл.разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А.Л. против решение Ж-659/21.11.2022г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. Е-11А-00-1021/03.10.2022г. срещу Електроразпределение Юг ЕАД с предмет - отказ да изпълни услуга за проучване на условията за присъединяване за обект ФЕЦ по реда на чл. 24, ал.1 от ЗЕВИ, регистрирана на 12.05.2022 г., за която е заплатена изискуемата цена. На 12.05.2022 г., Л. е подал Заявление за проучване на условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, находящ се в ПИ 10450.503.1162 в землището на гр.Велинград, [улица]. На 26.05.2022г. , ЕР Юг изпраща писмо с изх. 30534 за отстраняване на непълноти. С оглед обстоятелството, че заявителят не е единствен собственик на поземления имот, в който е изградена сградата, са изискани нотариално заверени декларации за съгласие или решение на Общото събрание на етажната собственост. Въпреки че е представена част от изисканата информация, а именно копие от виза за проектиране, на 05.07.2022 г. е изпратено писмо с изх. 39312 за прекратяване на процедурата поради непредоставяне на изисканите документи. В рамките на административната процедура по проверка на жалбата, на основание чл. 145, ал.1 от Наредба 3 е изготвен доклад вх. Е-ДК-2092 от 16.11.2022г., след което и проект на решение, отразено в протокол 323 от 21.11.2022 г., възпроизведено в решение Ж-659/21.11.2022г. на КЕВР. С оспореното съдебно решение, решението на КЕВР е отменено и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ материална компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, правилни са и изведените от административния съд правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, като в ал. 3 на същия член е посочено, че операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електроразпределителната мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи/отм./ и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Следва да се посочи, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В случая, Ал.Л. е подал искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност от 5 kW, предвидена за изграждане в съсобственото му УПИ, при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Заявителят е посочил всички изискуеми данни съгласно чл.80, ал.3 вр. с ал.2 от Наредба 6. Всъщност, именно това е спорният въпрос- дали подадените със заявлението документи съответстват на нормативните изисквания и дали се е налагало изискване на допълнителна информация, конкретно нотариално заверени декларации-съгласие от другите собственици на имота или решение на Общото събрание съгл. Закона за управление на етажната собственост. Съгласно чл. 80, ал. 3 от Наредба 6 , лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW заявление по образец, към което се прилагат: документ, удостоверяващ вещните права върху имота; за обекти по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ - скица на имота; за всички останали обекти копие на виза за проектиране или одобрен ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите по ЗУТ; копие от платежен документ за внесена по сметка на оператора на съответната мрежа гаранция за участие в процедурата по реда на чл. 23, ал. 8 ЗЕВИ; нотариално заверено пълномощно в случаите, когато лицето, подаващо документите, е различно от заявителя. Изискване за представяне на нотариално заверено съгласие на собственика на имота/сградата или решение на Общото събрание на етажната собственост е въведено в разпоредбата на чл.88, ал.2 от Наредба 6 и касае случаи, в които искането се подава от наемател, какъвто не е процесният. Заявителят не е наемател и цитираната разпоредба е неприложима. Действително разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от Наредба 6 предоставя възможност на операторът на разпределителната мрежа може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, като лицето, поискало проучването, е длъжно да я предостави в 14-дневен срок. Така предоставената възможност и изискването на документи следва да са в съответствие на ЗЕ и подзаконовата нормативна рамка. След като към заявлението са приложени нотариален акт за собственост на имот, скица на поземлен имот 15-477074 от 04.05.2022 г., схема 15-477074 от 04.05.2022 г. на самостоятелен обект в сграда ; комбинирана скица 139 от 27.04.2022 г. и съдържаща се в нея виза за проектиране, издадена на основание чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, с която се разрешава проучване и проектиране на инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници, издадено от гл.архитект на община велинград, то е следвало административният орган да приеме, че са изпълнени изискванията на чл.80, ал.3 от Наредба 6, а не да изисква описаните по-горе допълнителни , които са неотносими, тъй като касаят съвсем различна хипотеза. Правилно, първоинстанционния съд е приел, че в конкретния казус Електроразпределение Юг АД на база приложените към заявлението документи е следвало да изготви и изпрати на заявителя становище за допустимостта на заявлението, след което да изпълни хипотезата на ал. 13 от с.р на Наредба 6 - да извършва проучване и да издаде становище за условията и начина на присъединяване. Вместо това, за пореден път от заявителя са поискани ирелевантни за конкретното административно производство документи. Правилни са и изводите на АССГ за неприложимост на разпоредбите на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ в случая, за което са изложени подробни мотиви, които не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК , касационната инстанция препраща към тях. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания , предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Разноски са поискани от ответника А. Н. Л., но не са представени доказателства за действително сторени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение