Решение № 6005 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2013 г.

Решение № 6005 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, против Решение № 1730/25.09.2013 г., постановено по адм. д. № 2237/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Магдалена Гавраилова Ченгелиева и Сийка Гавраилова Въндева против Заповед № 1642/9.07.2012 г., на зам.-кмета на Община Бургас, с която е одобрен работен устройствен план за УПИ III-1967 в кв. 62 по плана ЦГЧ - гр. Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079л609.224 по КК на гр. Бургас. Съдът е отменил заповедта, в обжалваната й част, като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснованият от съда извод за отмяна на оспорения административен акт е свързан с обстоятелството, че процесният работен устройствен план е издаден в нарушение на изискванията на чл. 113, ал. 2 ЗУТ и чл. 84, ал. 1 Закон за културното наследство. Настоящият съд не споделя касационния довод, че писмо с изх. № 33-00-0204/24.06.2010 г. е изискуемото съгласуване по чл. 84, ал. 1 ЗКН. След тази дата са извършени служебно нанесени корекции на коти и отстояния, правени са възражения, които са частично уважени на 9.05.2012 г. Логично е да има и актуално съгласуване, съобразено с последния вариант на РУП, каквото не е направено и няма. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Магдалена Гавраилова Ченгелиева и Сийка Гавраилова Въндева направените от тях разноски за един адвокат в размер на 300 лв., които се установяват от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 5.11.2013 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав