Решение № 5482 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2013 г.

Решение № 5482 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мефи - Танер Мехмед" - гр. Исперих, срещу решение № 62 от 17.12.2012 г. постановено по адм. дело № 179/2012 г. по описа на Административен съд Разград. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Гюлнар Хасан Вели и Севим Хасан Мухарем от с. Вазово и Сидика Хасан Ахмед от с. Белинци не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Мефи - Танер Мехмед" от гр. Исперих против Постановление от 1.10.2012 г. на старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Хасан Мухарем Вели и ЕТ "Мефи - Танер Мехмед" от гр. Исперих, считано от 18.09.2012 г. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Правилно е посочено, че са налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ, според който - когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Съгласно ал. 2 постановлението се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 КТ, както е в настоящия случай. От фактическа страна е безспорно, че при извършената на 18, 21 и 25.09.2012 г. и 1.10.2012 проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Търговище на обект: сечище - участък № 1042 Д в землището на с. Свещари, общ. Исперих, е установено, че лицето Хасан Мухарем Вели е предоставял своята работна сила за сметка и в полза на работодателя ЕТ "Мефи - Танер Мехмед", а именно: извършвал е дейност, свързана с дърводобив (отрязване на определени за сеч предварително от горско стопанство дървета и подкастряне и сортиране на дървесните трупи) в сечището, която дейност е била възложена от работодателя и е характерна за длъжността "резач", без да има сключен писмен трудов договор. Установено е, че лицето е загинало при злополука по време на работа на 18.09.2011 г. Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. Видно от декларациите и писмените обяснения на Али Хасанов, Ферди Юсуф, Вели Хасанов, Ахмед Реджеб, Тунджер Алиосман и Катя Дечкова е установено, че възложител на работата е ЕТ "Мефи - Танер Мехмед" и извършваната дейност по дърводобив е в негова полза и за негова сметка. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от пострадалото лице дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,