Решение № 10981 от 7.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2011 г.

Решение № 10981 от 7.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Юлиян Щалиянов, в качеството му на процесуален представител на Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1847 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 6912 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на Благовеста Димитрова Василиева е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/16522 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на фонда. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Благовеста Димитрова Василиева оспорва същата чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и чрез процесуалния си представител адв. Христо Градинарски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от Благовеста Димитрова Василиева, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) под № 01-6500/16522 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие". Същият е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, като на лицето е определено задължение в размер на 14 798.31 лв. във връзка с подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ 2008 г. с УИН 26/050608/21728. В административния акт е прието, че земеделският стопанин е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ следните данни: 1. СЕПП - 47.71 ха; 2. НР 1 - 47.71 ха; 3. Мярка 214 "Агроекологични плащания", АП 13 - 2008 г. - 12.34 ха и 4. Мярка 214 "Агроекологични плащания", АП 46 - 45 броя животни. По повод на това заявление на земеделския стопанин са платени сумите: 1. СЕПП - 6 000.44 лв.; 2. НР 1 - 8 260.01 лв.; 3. Мярка 214 "Агроекологични плащания", АП 13 - 2008 г. - 0 лв. и 4. Мярка 214 "Агроекологични плащания", АП 46 - 14 798.31 лв. При извършена проверка на 5.07.2010 г. по повод заявление за регистрация 2009 г. с УИН № 26/180709/48886, посредством което лицето кандидатства по схемите за директни плащания на площ, вкл. Мярка 214 е установено несъответствие между първоначално регистрираните от лицето площи за подпомагане и подадените в заявлението за плащане. Административният орган е приел, че по отношение на последната сума се установява, че процентът на припокриване спрямо одобрената площ е по-малък от 90 %, което е в нарушение на чл. 24, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагането на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони през периода 2007 г. - 2013 г. В акта е посочено, че разпоредбата изисква дейностите за петгодишен период да се осъществяват върху една и съща площ, която да бъде намаляване за този период, само веднъж до минус 10 %, като следва да останат поне 90 % от първоначално заявената площ. В мотивите на съдебния акт тази фактическа обстановка е изложена, като съдът се е позовал и на изложеното в жалбата, с която е бил сезиран. Според твърдяното в нея и видно от заявлението, то е било за 45 броя животни и за тях по силата на чл. 55 от посочената наредба има приравняване на 1 животно към 1 хектар площ. Съдът е приел, че за тези 45 броя животни лицето е получило сумата 14 798.31 лв., което е приравнено на 38.6 животински единици по силата на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагането на мярка 214 "Агроекологични плащания". Не е било спорно също, че за 2008 г. има намаляване на броя на животните, за което са представени протоколи. Според съда тази последна фактическа обстановка по спора не е отразена в оспорения административен акт, респ. не е посочено какво е установено при проверката от 5.07.2010 г. По данни от административната преписка, конкретно от докладна записка от Петър Киряков от 11.02.2010 г. се констатира, че липсват 8 броя животни с конкретни ушни марки, като за няколко от тях има протоколи. При тази липса на конкретност и различни данни не може да се прецени дали има нарушаване на чл. 24 от наредбата, на която се позовава административният орган и доколко броят на липсващите животни е под 90 % от първоначално заявената бройка. Това е рефлектирало върху правото на защита на адресата на акта, жалбоподател в производството пред него. Според съда, след като административният акт е издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила, а именно липса на фактически основания за издаването му, същият се явява незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна, като съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. Това се изразява в липсата на преценка относно наличие или липса на нарушаване на изискванията по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от наредба № 11 от 6.04.2009 г., което предпоставя извода за законосъобразност или не на административния акт. Видно е от данните по делото, че той се обосновава от сравнителния анализ между Общото заявление за единно плащане на площ с УИН № 26/050608 за кампания 2008 г. и заявление за регистрация 2009 с УИН № 26/180709/48886. След като е налице разминаване между твърдяното от жалбоподателя и установеното в административния акт и по изложените по-горе съображения, първоинстанционният съд е следвало да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза, каквато е поискана от процесуалния представител на жалбоподателя, впоследствие оттеглено искане, както и от процесуалния представител на ответната страна по жалбата, като се даде възможност да се формулират задачите й. Съдът е следвало в изпълнение на чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания относно правнорелевантните факти по делото, за които не се сочат доказателства. Не може да бъде споделен неговия извод, че е налице такава липса на фактически основания, поради което не може да се осъществи контрол за законосъобразност на изложените в акта правни съображения на административния орган. Освен това по делото не се установява дали са осъществени другите твърдяни нарушения на административнопроизводствените правила, като това дали е извършвана реална или само административна проверка в административното производство, коя е дължимата проверка, дали при това жалбоподателят е присъствал, съставен ли е контролен лист, задълженото лице дали е било уведомено затова, и коя проверка към кой момент е обосновала извод за допуснато от страна на жалбоподателя нарушение. Не е налице произнасяне от страна на съда и относно комплексния характер на мярка 214 "Агроекологични плащания", к оглед на възражението относно неприложимостта на чл. 24, ал. 2 от цит. наредба поради факта, че жалбоподателят е бил одобрен и подпомогнат само по мярка 214 "Агроекологични плащания", АП 46 със спорната сума. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на дадените указания с настоящото решение. При този изход от делото съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,