Решение № 1860 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2012 г.

Решение № 1860 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление гр. София против решение № 976 от 23.02.2012 г., постановено по адм. д. № 5773/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Димитър Емилов Димитров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 137/14.06.2011 г. на началника на Гранично полицейско управление гр. София, с която на Димитър Емилов Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и е отменил и заповед за поправяне на очевидни фактически грешки. За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, с която същият е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка е изготвена справка, към която са приложени събраните в дисциплинарното производство доказателства. Димитър Димитров е запознат със справката, което е удостоверено с подписа му. Държавният служител е изслушан, за което е съставен протокол и същият е дал писмени обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗВР. Неправилно съдът е приел, че административният акт не съдържа точно описание на извършеното нарушение, като не е посочено кои свои задължения е нарушил държавният служител и кой нормативен или вътрешен акт ги урежда. В заповедта изрично е посочено, че Димитров в качеството му на началник на 04 група на ГКПП - Аерогара от ГУП София не е създал необходимата оптимална организация своевременна и качествена обработка за установяване на лицето Ивайло Боянов с Европейска заповед за арест и не е осъществил контрол над подчинените си служители преди и по време на обработката на пътниците от полета от Ларнака, поради което българският гражданин Боянов не е бил установен и безпрепятствено е влязъл на територията на страната. Посочено е, че с действията си Димитър Димитров е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, изразяваща се в неизпълнение на т. III, тире 5 от специфичната длъжностна характеристика на държавния служител. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че държавният служител не е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на Димитров било разпоредено да съдейства и създаде организация за установяване на Боянов при пристигането му в България с указания полет и същият да бъде предаден на служител на Главна дирекция "Охрана". В изпълнение на разпореждането служителят е разпоредил на главен полицай Атанасов да разпространи установъчните данни на лицето на служителите, работещи на паспортно-визов контрол, което било изпълнено. Други действия освен това разпореждане Димитров не е предприемал. Локализирането на Боянов било оставено изцяло на служителите, осъществяващи граничния контрол на пункта, без да е съобразено, че във времето на кацане на полета от Ларнака се очакват още два полета от Рим и Франкфурт, при което се очаква сместване на пътниците и което би затруднило установяването на лицето. Не е разпоредена проверка на данните в "Граничен контрол S. I. S. I 4 ALL" на лица от мъжки пол на видима възраст от 20 до 40 години, тъй като лицето е с Европейска заповед за арест и е заложен в информационната база данни. Представителят на Главна дирекция "Охрана" - Михов е пристигнал на летището около 12 ч. за посрещане на лицата, при което станало ясно, че последните са без ескорт. Михов носел в себе си снимков материал в т. ч. и на Боянов, който не е станал достояние на Димитров, тъй като същият не е извършил пряк контрол за подготовката на състава преди и по време на кацането на самолета. Едва след като лицето не било установено е проведен разговор със служител на бюро СИРЕНЕ, който дал описание на облеклото на лицето. От писмените обяснения на Димитров става ясно, че същият е очаквал лицето да пристигне с придружител, като при подобни ситуации се оказва съдействие на служителите, които съпровождат лицето. От изложеното следва, че освен да разпространи установъчните данни на лицето, държавният служител не е предприел каквито и да било други действия относно организацията за установяването му и не е осъществил контрол върху състава. Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани в административното производство писмени доказателства в т. ч. и от показанията на свидетеля Александър Иванелов, който при отсъствие на Димитров го замества. С показанията на посочения свидетел се установява, че когато се касае за лица по отношение, на които има издадена Европейска заповед за арест службата се уведомява с факс, в който се сочи кога ще кацне лицето. В случай на екстрадиция във факса се посочват както лицата, които ще конвоират лицето от съответната държава, така и лицата, които ще конвоират лицето на територията на България. За конкретния случай свидетелят сочи, че за Боянов не са имали данни, че ще дойде с конвой. Следователно, след като не е посочено, че лицето ще пристигне с конвой е трябвало Димитров да създадена необходимата организация и контрол за установяването му, което не е сторено. От изложеното следва, че държавният служител е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, като не изпълнил служебните си задължения и не е упражнил контрол над подчинените си, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. В случая, след като служителят е извършил, описаните в административния акт дисциплинарни нарушение, за които законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "порицание", което е определено в минималния му размер, то е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Неправилно съдът е отменил и заповедта, с която са отстранени допуснатите в заповедта очевидни фактически грешки, тъй като с втората се поправя първата, поради което не е налице самостоятелен административен акт. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,