Решение № 12142 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2009 г.

Решение № 12142 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Пазарджик чрез своя представител срещу решение № 113/27.02.2009 г. по адм. д. № 631/2008 г. на Административен съд гр. Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Мая Александрова Маринова и Марин Ангелов Маринов, от гр. Батак, в писмено становище чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна и претендират отхвърлянето й със законните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мая Александрова Маринова и Марин Ангелов Маринов срещу заповед № ДК-02-ПЗ-47/02.10.2008 г. на началника на РДНСК-Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж "ферма за едър рогат добитък", като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства. В заповедта е наредено премахване на незаконен строеж "ферма за едър рогат добитък", като в мотивите й е прието, че става дума за две сгради, разположени под 90 градуса една спрямо друга, а от заключението на вещото лице се установява, че сградите са три и са отделно обособени, като две от тях са съществували преди това- едната е отразена в плана от 1974 г, а другите две-в плана през 1990 г. Така е извършено нарушение от страна на административния орган, което е съществено, тъй като е довело до неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото от него задължение. Не е изследван и въпроса за приложимостта на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ по отношение на строените през 1974 г. и преди 1990 г. сгради в процесния имот. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в процесния имот се намират три отделни сгради, две от които могат да бъдат в режим на търпимост, а не две сгради, както е прието в оспорения административен акт. Липсват и данни кога е извършено строителството на описания в акта и приет като незаконен строеж. Поради това административният акт е незаконосъобразен поради липса на форма- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В случая административният акт е лишен от обективни фактически основания. Фактическите основания са фактическите констатации, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. От тяхното уточняване произтича правото на органа да постанови съответния акт, да разпореди конкретно задължение. При несъответствието на фактическите основания с обективната действителност актът подлежи на отмяна като незаконосъобразен. В този смисъл твърденията в касационната жалба, че две от сградите са функционално свързани, не елиминира изискването за детайлизация на приетия като незаконен строеж. Настоящата инстанция не приема становището на касатора, че е безпредметно да се изследват от съда и другите постройки в имота извън описаните в акта в две сгради. Такова изследване се налага, тъй като доказателствата по делото сочат за различно време на построяването на двете сгради, чието премахване е разпоредено. В разглеждания аспект, с оглед доказателствата по делото, че и двете сгради са построени през 1974 г. според представеното по делото удостоверение № 323/2008 г. на община Батак, а според заключението на вещото лице, че втората сграда е построена преди 1990 г., органът е бил длъжен да уточни кога са построени сградите и да провери възможно ли е тяхното премахване с оглед допустимия съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ режим на търпимост. Евентуалната търпимост на строежа има отношение към премахването му, тъй като ако е търпим, не следва да се премахва. Предвид изложеното административният орган не е имал право да издаде заповед със съдържание като оспорената, след като не е доказал наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж. Поради това, като е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лв. Решението следва да бъде обезсилено в частта като постановено и при участието на ДНСК поради следните съображения. В случая началникът на регионалната дирекция е упълномощен съгласно чл. 221, ал. 1 ЗУТ от началника на ДНСК да извършва да издава заповеди да премахване на незаконни строежи съгласно чл. 221, ал. 1, т. 10 ЗУТ. След като е налице упълномощаване, то компетентността е прехвърлена изцяло на съответните регионални началници, поради което страна следва да е РДНСК, а не ДНСК. При един обжалваем административен акт не може да има двама ответници, счетени и двете като юридическото лице, от чието име се издава акта. В този аспект следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 18, т. 10 Устройствения правилник на ДНСК, според който регионалните дирекции за национален строителен контрол осъществяват процесуалното представителство пред съдилищата като първа инстанция по въпроси, свързани с дейността на съответната регионална дирекция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение