Решение № 5270 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2011 г.

Решение № 5270 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Карел-97" ЕООД против решение № 2063/02.05.2011 г., постановено от Административния съд София-град по административно дело № 6848/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Карел-97" ЕООД град София против ревизионен акт (РА) № 2000907218 от 10.05.2010 г. и Акт за поправка № 1032802/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден частично с решение № 1291/30.082010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който на дружеството вместо установеното задължение по ЗДДС за м. 08.2008 г. - ДДС за внасяне в размер на 36 467,17 лв. и начислена лихва в размер на 7 248,19 лева е определено ДДС за внасяне в размер на 32 742,17 лева и лихва в размер на 6 507,81 лева, отменил е РА № 2000907218 от 10.05.2010 г., поправен с РА№ 1032802/23.06.2010 г., за поправка на РА в частта на установени задължения за м. 09.2008 г. и м. 10.2008 г., а в останалата част РА е потвърден. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство, Директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП град София, представлявано от юрк. Георгиева изразява становище за неоснователност на. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Разгледано по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА 2000907218/10.05.2010 г., в частта относно определените на жалбоподателя данъчни задължения за ДДС и лихва върху тях във връзка с непризнатия му данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Георги Солаков", като подизпълнител по договор между "Карел -97" ЕООД /изпълнител/ и "Зерус" ЕООД /възложител/ с предмет на договора: строителство на обект до фаза груб строеж на жилищен комплекс с подземни гаражи, магазин и спа център в град Банско. Между "Карел-97" ЕООД и ЕТ "Георги Солаков" е сключен договор № 1-05/11.05.2007 г. за СМР, като за извършените натурални работи и отделни етапи на строителство са издавани протоколи обр. 19. При извършената насрещна проверка при доставчика е констатирано, че издадените на "Карел-97" ЕООД фактури са отразени в дневниците за продажби за съответните отчетни периоди. Установено е също така, че едноличният търговец е издал на жалбоподателя и данъчни кредитни известия /ДКИ/, както следва № 190/31.07.2008 г. с данъчна основа 73 600 лева и ДДС 14 720 лв.; № 200/29.082008 г. с ДО 163 710, 83 лв. и ДДС 32 742,17 лв. и ДКИ № 201/29.08.2008 г. с ДО 236 648,05 лв. и ДДС 47 329,61 лв. ДКИ са съставени във връзка с неподписани протоколи за извършени СМР. Ревизираното дружество не е включило две от кредитните известия № 190/31.07.2008 г. и № 200/29.08.2008 г. в дневника за покупки, поради и което на основание чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС органа по приходите е приел, че за данъчни периоди м. 07.2008 г. и м. 08.2008 г. следва да бъде намален данъчния кредит с приспадане, съответно с 14 720 лв. и 32 724,17 лева. Определени са задължения за довнасяне в размер на 22136,72 лева и лихви към тях в размер на 4 831,14 лева. Впоследствие с РА № 1032802/23.06.2010 г. за поправка на ревизионен акт са извършени корекции в Таблица 1 на РА 2000907218/10.05.2010 г., касаещи резултатите за данъчни периоди м. 07., м. 08. и м. 09. 2008 г., предвид обстоятелството, че за данъчен период м. 07.2008 г. с АПВ № 803983/10.10.2008 г. е прихваната сума в размер на 3 774,81 лв., за данъчен период м. 08.2008 г. е приспадната сума в размер на 38 115,03 лв. и за м. 09.2008 г. е прихваната сума в размер на 2 709,42 лв. Определени са задължения за довнасяне общо в размер на 64 798,24 лева, от които главница в размер на 53 767,52 лв. и лихви в размер на 11 030,72 лв. С решение № 1291/30.08.2010 г. Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП е изменил РА, като вместо установеното задължение по ЗДДС за м. 08.2008 г. - ДДС за внасяне в размер на 36 467,17 лева и лихва в размер на 7 248,19 лв. е определено ДДС за внасяне в размер на 32 742,17 лв. и лихва в размер на 6 507,81 лв., отменил е РА в частта на установени задължения за м. 09.2008 г. и м. 10.2008 г. и е потвърдил акта в останалата му част. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в обжалваната пред него част със следните мотиви: по отношение на ДКИ, издадени от ЕТ "Георги Солаков", едноличният търговец, доставчик на ревизираното лице е издал ДКИ № 190/31.07.2008 г. към фактура № 182/08.07.2008 г. на стойност 73 600 лева и ДДС 14 720 лв., тъй като са налице неподписани протоколи за полагане на бетонно желязо, ДКИ № 200/29.08.2008 г. към фактура № 182/08.07.2008 г. на стойност 163 710,83 лв. и ДДС 32 742,17 лв. поради неподписани протоколи за полагане на бетонно желязо. От заключението на вещото лице на изслушаната ССЕ е установено, че "Карел-97" ЕООД не е платило сумите по посочените фактури, издадени във връзка с подписан договор за СМР. Двете фактури са отразени в хронологичен регистър на сметка 411, респ. 703, както и в дневниците за продажби и в справките декларации за ДДС. Същите обаче са анулирани от доставчика чрез издаване на посочените ДКИ, осчетоводени със знак минус по сметка 411, респ. сметка 703. Така сумата на вземанията от "Карел-97" ЕООД е била намалена, а оттам и прихода на доставчика ЕТ. Ето защо жалбоподателят е ползвал без основание право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, анулирани впоследствие от издателя им с ДКИ. Съдът е възприел становището на приходния орган относно доказателствената стойност на документите, представени с възражението срещу РА, приемайки, че жалбоподателят не е успял и в хода на съдебното обжалване, да обори констатациите в РА. По отношение на установените задължения за м. август 2008 г. е приел, че за същия период лицето е начислило сума в размер на 38 1151 03 лева, което обстоятелство е отразено в АПВ № 803983/10.10.2008 г., с което на дружеството е е призната посочената сума за възстановяване на данъчен период 01.08 - 31.08.2008 г. Тази сума погрешно не е отразена в колона 9 от таблицата. Този пропуск е довел и до неточно определяне на дънъчните задължения за периода. Решението на административния съд е правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Касационната жалба е много подробна, но практически не съдържат принципни оплаквания против решението на административния съд, а възпроизвеждат фактическите и правни доводи изложени пред първоинстанционното разглеждане на спора, на които съдът е отговорил подробно. Както правилно е посочено в него, в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по въпросните фактури. Възраженията на касатора във връзка с ДКИ са неоснователни. Двете кредитни известия съдържат задължителният реквизит по чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС - основанието за тяхното издаване. Показани са в дневниците за продажби за периода на издаването им със знак минус, съответни и в СД за ДДС. Отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1 и чл. 115 от ЗДДС и съответстват на определението за първичен счетоводен документ, съгласно ЗСч. И двете ДКИ са осчетоводени в хронологични счетоводни сметки в периода, за който се отнасят и са показани и в дневниците за продажби за периода м. 07 и м. 08.2008 г., съответно и СД за същите периоди и са декларирани пред НАП. От друга страна по процесните фактури не е доказано извършване на плащане, поради и което правилно административния съд е приел за необосновани доводите на жалбоподателя, че ДКИ не са му връчени. Ето защо правилни са изводите на съда, че жалбоподателя е ползвал без основание правото на приспадане на данъчен кредит по тези две процесни фактури, анулирани впоследствие с ДКИ. Правилни са и изводите на административния съд по отношение на установените задължения за м. 08.2008 г. За същия период лицето е начислило сума в размер на 38 115,03 лева, което обстоятелство е установено с АПВ, с което на дружеството е призната за възстановяване за периода м. 08.2008 г. начислената сума. Във връзка с тези констатации, правилно на осн. чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС органите по приходите са постановили, че започва процедура по приспадане през следващите три едномесечни данъчни периода на установените задължения на лицето. В оспорения РА очевидно е допуснат пропуск, довел до неточно определяне на данъчните задължения за периода. Определената сума е следвало да бъде отразена в колона 9 от таблицата, вместо сумата от 1647,86 лева. Грешката е отстранена по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК. С процесния АПВ, влязло в сила са установени подлежащи на възстановяване суми и е постановено вместо да бъдат възстановени реално на лицето, да послужат за погасяване на други негови задължения. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като основателен изводът на административния съд за недоказаност, поради което и неоснователност на жалбата срещу атакуваният пред съда РА. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. По отношение на претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира същата за неоснователна. Не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. За данъчната администрация съгласно чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК е предвидено да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. След като вече е присъдено възнаграждение от административни съд по делото в дължимият размер няма основание за определяне на допълнително юрисконсултско възнаграждение за процесуалното участие в касационното производство. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд