Решение № 6978 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2017 г.

Решение № 6978 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", против решение № 38/07.04.2016 г. по адм. дело № 198/2015 г. на Административен съд-Т., с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо № 02-250-6500/6031/15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г., в частта, с която са намалени плащанията по АЕП и е отказано финансово подпомагане в пълен размер, по заявлението за подпомагане на А. Е. П., с. Д., община Т., за кампания 2014 г., и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - А. Е. П., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат А. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Т. е образувано по жалбата на А. П., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по мярка 214 АЕП изх. № 02-250-6500/6031/15.10.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по тази мярка, по заявлението за подпомагане на П. с УИН 25/040614/87603 за кампания 2014 г., в размер на 2 420,07 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в изискуемата от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констатирано е, че по заявлението на земеделския производител са извършени кръстосани административни проверки и проверка на място, при които е установено, че Пашалиев е заявил площи, които са неподдържани и недопустими за подпомагане. За изясняване на релевантните за спора факти по делото е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която сочи на правилно изчисляване на наддекларираната площ в уведомителното писмо, с изключение на тази от БЗС № 51024-3769-6-1. Посоченият БЗС, със заявена площ 4.60 ха, попада в землището на с. Н. и представлява пасище. При проверката на място, служители на РТИ са констатирали, че 0.85 ха от него са недопустими за подпомагане. Според вещото лице, това видно от снимка, направена при самолетно облитане, е площ, временно наводнена вследствие на теч от напоителен канал, преминаващ северно от парцела, но не и част от имота, попадаща във воден басейн или трайно заблатена повърхност. В тази връзка съдът е кредитирал заключението, по данни от което недопустимата за подпомагане площ от БЗС № 51024-3769-6-1 е следвало да бъде редуцирана до 0.26 ха, а допустимата да стане 4.34 ха, приемайки, че заетият с вода терен не е постоянна водна площ, което променя направените от ДФЗ изчисления. Наред с горното е изтъкнато, че административният орган не е посочил конкретните фактически основания, въз основа на които е определил недопустимата за подпомагане площ и отказът за финансово подпомагане по АЕП е отменен като незаконосъобразен. При извършена служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд, настоящият състав констатира, че по горепосоченото заявление с УИН 25/040614/87603, подадено от А. П., има издадено и уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3197/26.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., обжалвано в частта, с която на земеделския производител е отказана финансова помощ по СЕПП в размер на 5 761,40 лв. При обжалването му отказът е отменен като незаконосъобразен, с решение от 01.04.2016 г. по адм. дело № 193/2015 г. на Административен съд-Т., оставено в сила с решение № 2795/08.03.2017 г. по адм. дело № 5109/2016 г. на ВАС, четвърто отделение. В мотивите на посочените съдебни актове изрично е прието, че при проверката на място, видно от контролния лист, от БЗС № 51024-3769-6-1, със заявена площ от 4.60 ха, е измерена допустима площ от 3.75 ха, при недопустима - 0 ха, без обаче в графа "забележки" да са посочени причините за тези отразявания. Едва със заключението по назначената СТЕ е изяснено, че част от парцела е заета с храсти и дървета, а друга представлява наводнени терени, които обаче не са постоянна величина и не са пречка по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм., в сила от 30.03.2018 г., но действаща към момента на издаване на уведомителното писмо). При тези данни съдът е приел, че събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице установяват некоректно определяне на размера на допустимата за подпомагане площ от този парцел и уведомителното писмо, издадено по заявлението за подпомагане по СЕПП относно същия, е върнато на административния орган за ново произнасяне. Приетият за установен с влязло в сила съдебно решение, размер на допустимата за подпомагане площ от БЗС № 51024-3769-6-1, за кампания 2014 г., обвързва настоящата инстанция при осъществяваната от нея преценка. Наред с горното следва да се отбележи, че видно от събраните по настоящото дело доказателства, относно БЗС № 51024-3769-7-1 е констатирано застъпване, за което липсват данни жалбоподателят да се е явил в указания му от ДФЗ срок и да е представил документи за правно основание за ползване на имота. Според чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване, а за останалите застъпени площи, след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1, отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 640/2014. В случая е спазена процедурата по Наредба № 5/2009 г. в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките по чл. 17, необходими когато при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани застъпвания. При това, застъпването е разрешено в полза на другия земеделски производител, както правилно е отразено и в проценото уведомително писмо. По изложените съображения, решението, с което административният съд е отменил уведомителното писмо относно отказа за подпомагане по АЕП, обосновавайки се с неправилното определяне на допустимата за подпомагане площ от БЗС № 51024-3769-6-1, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат. Предвид това и липсата на искане за присъждане на такива, предявено от страна на отвеника по касационната жалба, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК,