Решение № 10081 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Малсори, гражданин на Косово, чрез процесуалния му представител срещу решение 1583 от 10.03.2023г., постановено по адм. дело 383 по описа за 2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза тип D /, постановен на 17.11.2022г. от първи секретар на посолството на Република България в гр. Прищина, Република Косово. Твърди неправилност на решението на първата инстанция поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна на съдебния кат по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което се отмени и атакувания отказ. Претендира присъждане на направените разноски. Няма постъпили становища по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза тип D /, постановен на 17.11.2022г. от първи секретар на посолството на Република България в гр. Прищина, Република Косово. Съдът е разгледал подробно твърденията в жалбата, анализирал е събраните доказателства по преписката и е направил преценка на издадения административен акт. От фактическа страна е приел, че са налице изложените фактически основания - липса на доказателства за надлежно сключен граждански брак с българска гражданска, целта да живеят заедно, няма данни за неговата възможност за издръжка и др. От правна страна е прието, че правилно е приложена разпоредбата на чл.10 ал.1 т.17 и т.24 от Закона за чужденците в Република България и органът и отказал издаване на процесната виза, тип D . Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават процесуалното поведение в съдебното производство и да се налага отмяна и връщане за ново разглеждане. Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не са налице и нарушения на материалния закон. Приложимите норми са тези на Закона за чужденците в Република България. Касаторът е гражданин на република Косово, роден [дата] в [населено място], който е подал заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България въз основа на сключен граждански брак на 20.9.2022г. с българската гражданка Т. Михайлова, с [ЕГН]. За да подкрепи твърденията за намерение да живее в страната е приет договор за наем с декларация от собственичката Ю. Попова, че е съгласна и предоставила жилището си на лицето. Тези и други данни са били преценявани при интервюто по искането за дългосрочно пребиваване и е било установено, че Т. Михайлова е вписала името на касатора погрешно и , че запознаването им било през 2021 г. по интернет и са се виждали два пъти. Установена е променена адресна регистрация на жената няколко дни след сключване на брака. Събраните данни, че касаторът за кратко е пребивавал в страната като е напуснал на същата дата на гражданския брак 20.9.2022г. през ГКПП Гюешево. Тези данни са били обобщени от административния орган и изцяло възприети от първата инстанция, която е направила фактическите си констатации в съответствие с тях и е посочено, че не обосновават необходимостта за дългосрочно пребиваване в страната. Опровергани са твърденията за наличие на лични отношения, които да налагат дългосрочното му присъствие в страната. Както и няма основани да се приеме, че се нарушават семейните и личните му права в тази насока. Поради което правилно е и приложена разпоредбата на чл.10 ал.1 т.17 и т.24 от ЗЧРБ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение