Решение № 4848 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2014 г.

Решение № 4848 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7359 от 26.11.2013 г., постановено по адм. д. № 5471/13 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отменил по оспорване на Деница Райчева Райкова от гр. София ревизионен акт № 2101205906/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София с решение № 608/01.04.2013 г., в частта относно установения резултат за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. за сумата над определения резултат от 8 019,18 лв., от които внесен данък в размер на 1 093,72 лв., заедно със съответните лихви за просрочие, като е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да реши спора по същество, като отхвърли жалбата изцяло. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Деница Райчева Райкова от гр. София чрез своя процесуален представител Донка Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отменил по оспорване на Деница Райчева Райкова от гр. София ревизионен акт № 2101205906/24.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София с решение № 608/01.04.2013 г., в частта относно установения резултат за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. за сумата над определения резултат от 8 019,18 лв., от които внесен данък в размер на 1 0 93,72 лв., заедно със съответните лихви за просрочие, като е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна. В отхвърлителната му част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за определяне на допълнителни данъчни задължения за 2008 г. за данък общ доход на ревизираното физическо лице, събраните по време на делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на нарушения на съществени процесуални норми, обуславящи извод за ограничаване правото на защита на ревизираното лице. След кратко възпроизвеждане на фактическата обстановка, свързана с направено дарение на недвижим имот на ревизираното лице от нейните родители, и прехвърляне на "Белвю 2004"-ООД, в което дружеството Деница Райчева Райкова е съдружник, да построи в имота жилищна сграда, при липса на доказателства за извършено плащане от страна на Деница Райчева Райкова за извършените разходи по построяване на сградата, е прието, че няма спор, че предвид наличието на правоотношение за свързани лица по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ цената на извършените работи следва да бъде определена по пазарни цени, като спорът между страните се свежда до това каква е площта на построената сграда, съответно каква е цената на извършените СМР. По първия спорен въпрос, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, е прието, че разгърнатата площ на построената сграда /къща № 8 в комплекс "Белвю"/ е 257,54 кв. м, включително сутерен с площ от 59,29 кв. м, първи етаж от 88,75 кв. м, втори етаж с площ от 59,25 кв. м и трети етаж с площ от 50,28 кв. м. По втория спорен въпрос съдът е определил пазарната стойност на извършените работи по изграждане на сградата въз основа на заключението по оценъчната експертиза, която е определила поотделно стойността на грубия строеж /115 139,23 лв./ и тази на довършителните работи /67 621,45 лв./, като последната сума следва да се включи в данъчната основа, подлежаща на облагане по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. Събирайки получените доходи от лицето по трудово правоотношение в размер на 12 570,43 лв. със сумата от 67 621,45 лв. съдът е определил данъчна основа в размер на 80 191,88 лв., върху която се дължи данък общ доход от 8 019,18 лв., от които авансово внесени 1 093,72 лв., до който размер ревизионният акт е оценен като законосъобразен, а за разликата до 11 876,94 лв. ведно със съответните лихви за забава жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд - София град в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се правят в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, но от изложеното може да бъде направен извод, че основните оплаквания са относно това, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което според касатора не е изготвено при спазване на нормативно установените изисквания за определяне на пазарните цени. Направените оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по спора, като при отделяне на спорното от безспорното правилно е формулирал и спорните въпроси между страните. По отношение на изводите на съда по първия спорен въпрос - площта на построената жилищна сграда оплаквания не се поддържат. По втория спорен въпрос - каква следва да бъде пазарната цена на извършените СМР по довършване на сградата, административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, като е изложил мотиви защо възприема тази експертиза. По същество оплакванията на касатора са насочени единствено относно начина на изготвяне на експертизата. Видно от данните по делото, разпитът на вещото лице по тази експертиза Васил Николов Василев е проведен в съдебно заседание на 19.11.2013 г., при което представителят на Д "ОДОП" не е имал никакви въпроси или възражения по отношение на заключението. Ако не е бил съгласен с така изготвеното заключение касаторът е могъл да иска по реда на чл. 201 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК поставянето на допълни задачи на експерта или изготвянето на тройна оценъчна експертиза. Недопустимо едва с касационната жалба да се прави оспорване на заключението извън сроковете за неговото оспорване. От заключението е видно /л. 158 - 164 от първоинстанционното дело/, че то е изготвено на база на заключението на съдебно-техническата експертиза относно площта на сградата и при съблюдаване на метода на сравнимите неконтролирани цени съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Вярно е, че при анализа на цените вещото лице е използвало цени, отразени в Еталон 2/2008 г., където са публикувани цените предвид нивото на пазара на строителна продукция за същия период, а не конкретни сделки, но това обстоятелство не може да бъде разглеждано като съществено нарушение и не основание за невъзприемане на заключението. При възприемане на последното първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като мотивите в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Деница Райчева Райкова от гр. София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,