Решение № 6665 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Василева с адрес в гр. София чрез процесуален представител адвокат М. Йотов срещу решение 66 от 6.01.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 912/2021г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение Ц-1040-21-18/11.01.2021г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане 212-00-6447-5/ от 11.03.2020г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица/ПОБ/ за периода 27.10.2016г. 26.10.2018г. в размер на 17756.19 лева и срещу решение Ц-1040-21-260/5.10.2020г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане 212-00-6447-3/11.03.2020г. и 212-00-6447-4/11.03.2020г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на решенията, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната им. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Василева срещу решение Ц-1040-21-18/11.01.2021г. и решение Ц-1040-21-260/5.10.2020г. на директора на ТП на НОИ София град. С тези решения съответно се отхвърля жалба на Василева срещу разпореждане 212 00-6447-3 от 11.03.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2 т. 1 от КСО е отменено разпореждане от 1.11.2017г. за отпускане на парично обезщетение по чл. 54а КСО, разпореждане 212-006447-4 от 11.03.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а КСО и разпореждане 212-00-6447-5 от 11.03.2020г. на длъжностно лице по осигуряване за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 2 т. 2 от КСО е постановено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода 27.10.2017г. до 26.10.2018г. в размер на 17 756.19 лева. Поддържани са доводи за незаконосъобразност на решенията с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна от приложената преписка, че осигурителят РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД в процесния период не осъществява дейност, имало е съмнения за злоупотреби с осигурителното законодателство и са дадени предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 26.03.2015г. - 13.11.2018г. При тези констатации са издадени разпорежданията за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ, отказ за отпускане на ПОБ и за възстановяване на получените суми, представляващи ПОБ. В съдебното производство е назначена графологическа експертиза от заключение на която съдът приел за установено, че в приложената трудова книжка подписи на работодател не са положени от работодателя К. Георгиев. При установеното от фактическа страна съдът е приел доводите на жалбоподателя, че е осъществявана трудова дейност за неоснователни, а жалбата отхвърлил като неоснователна. Решението е неправилно. Производството по оспорване на решение на директора на ТП на НОИ по повод жалба срещу разпореждане по чл. 114 КСО има целта да се възстановят получени суми, представляващи парично обезщетение за безработица, получени без основание. Основанието за изплащането им е лицето, упражнило това право да е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДРКСО осигурено и за осигурителен риск безработица. В конкретния случай в контролно производство по КСО е установено, че осигурителят е подал данни по чл. 5, ал. 4 КСО, които са служебно заличени, след дадени предписания и неизпълнението им, поради което е направен извод, че осигурителят не е извършвал дейност, с оглед и на други данни за това, поради което е направен извод, че жалбоподателят Д. Василева, не е упражнявала трудова дейност при този работодател и осигурител, независимо от документите във връзка с трудовото правоотношение, поради което не отговаря на материалните предпоставки по упражненото право на парично обезщетение за безработица, което следва да възстанови. Правното положение с което в едно производство съгласно правилата на КСО между осигурител и работодател и ТП на НОИ се установи, че осигурителят не води документация, злоупотребява с осигурителни права, не изпълнява предписанията на контролните органи, поради което се стига до заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО поради не извършване на дейност от една страна е отражение в отношенията само между осигурител и ТП на НОИ. От друга страна, последиците от развитието на тези отношения се отразяват в отношенията между осигурено лице, което има претенция да е упражнявало дейност при този осигурител по трудово правоотношение и да е осигурено лице и носител на право на парично обезщетение за безработица. На трето място, когато се спори между осигурител и ТП на НОИ осигуреното лице не е участник в административното и съдебното производство и не може да заяви и защити своите права и интереси. В отношенията между осигурен и ТП на НОИ за осигуреното лице настъпват последиците от констатациите на контролните органи спрямо които единствената защита на осигуреното лице е да установи благоприятните за себе си факти, а именно, че е осигурено лице като е упражнявало трудова дейност. Именно в производство като настоящето, където пък осигурителят не е страна, се установява упражняването на трудова дейност с всички доказателствени средства и доказателства за което съдът следва да съдейства на страната за събирането им включително и съгласно чл. 171, ал. 4 АПК да укаже, че за някои обстоятелства не се сочат доказателства. В случая не само, че няма указания в тази насока, но съдът е не е допуснал искано гласно доказателство за установяване на този факт, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилен съдебен акт. Ако се установи, че е упражнявана трудова дейност следва да бъде зачетен този факт в отношенията между осигурения и ТП на НОИ. Как ще се конкурират взаимно изключващите се констатации между осигурител и ТП на НОИ, че той не е извършвал дейност, а същевременно осигуреният е упражнявал при него трудова дейност е въпрос на законодателно разрешаване във всички контролни производства по КСО да участват всички заинтересовани страни, като се преодолее разпоредбата на чл. 15 АПК, че засягането е пряко и непосредствено и следва от качеството на адресат на акта. Практиката на ВАС следва разпоредбата на чл. 15 АПК, че страни са тези пряко засегнати, или биха били засегнати от административния акт и когато се установи, че е упражнявана трудова дейност в съдебното производство, на осигурения следва да се признае правото на парично обезщетение за безработица. В конкретния случай този факт е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 , т. 1 АПК Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение