Решение № 7876 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2019 г.

Решение № 7876 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТАКИС ПИЛАТОС" ООД, притежаващо ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. "Ц. О.", .№..., ап. ..., подадена чред адвокат - пълномощник против Решение № 2496/21.12.2018 г. на Варненския административен съд, двадесет и втори състав, постановено по адм. д. № 2356 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 03002717008005 - 091 - 001/31.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 183/24.07.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - В., с който са установени: 1. Задължения по ЗДДС за м. 08. 2015 г. в размер на 22000 лева и лихви 6052, 87 лева. 2. Допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 11000 лева и лихва в размер на 2417, 44 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1774, 11 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че събраните по делото доказателства доказват, че по спорната фактура № 1000000011/12.08.2015 г., е извършена доставка на посредническа услуга. Налице е съответствие със счетоводните данни, проведени са многократни срещи, огледи и разговори с потенциални купувачи. Посредническата услуга между "Ай Кей Груп" ЕООД и "ТАКС ПИЛАТОС" ООД е отчетена и приета на 7.08.2015 г. с двустранно подписан констативен протокол. По делото са събрани писмени доказателства, като договори, протоколи, нотариален акт, съпътстващи документи. Изслушани са показанията на свидетели, които съдът трябвало да кредитира. Разпоредбата на чл. 70 ЗДДС не била приложима по процесния казус, услугата е приета без възражения. Отделните доводи са конкретизирани в КЖ. Касаторът се позовава на практика на ВАС и на такава по правото на СЕС. М. за пререшаване на делото и присъждане направените по него разноски. С КЖ представя пълномощно от П. В. за Н. В., с рег. № 851, заверено на 26.02.2015 година. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" В. при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от гл. юрисконсулт в писмена молба. Счита КЖ за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В частта, касаеща облагането по ЗДДС, е налице спор относно реалността на доставката, документирана с фактура № 1000000011/12.08.2015 г., издадена от "Ай Кей Груп" ЕООД. Правото на данъчен кредит по нея е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, т. к. данъкът е начислен неправомерно. По време на ревизионното производство дружеството е представило предварителен договор за покупко - продажба, сключен между "ТАКИС ПИЛАТОС" ООД и "В. П. 2002" ЕООД, в който обаче няма данни за посредничество. На жалбоподателя е било връчено ИПДПОЗЛ, но протоколи не са депозирани по време на ревизионното производство. В писмените обяснения липсват данни за наличието на такива протоколи. Искане е връчено и на "Ай Кей Груп" ЕООД, но при ревизията не са събрани изисканите от него документи и обяснения. Такива са депозирани след съставяне на РД, но липсват доказателства за предоставянето на информация на възложителя, за участието на изпълнителя в преговори и в подготовката на предварителния договор. В тази връзка остават изолирани показанията на св. Неделчев, още повече че липсват данни за мащабното рекламиране на имота, предмет на сделката. Не е установено да са направени съответните публикации и рекламни обяви. В подкрепа на мотива за нереалност на посредническата услуга са документите, изискани и представени от "В. П. 2002" ЕООД, в които такава услуга не се съдържа. Двата протокола за предаване на документи между "ТАКИС ПИЛАТОС" ООД и "Ай Кей Груп" ЕООД, са представени в съдебно заседание, както протокола за оглед и констативният протокол за извършена услуга. Обосновани са първоинстанционните изводи, че цитираните документи са съставени за нуждите на процеса, т. к. и трите дружества не са ги депозирани по време на административното производство, независимо от връчените им искания. Право на съда е да даде вяра на гласните доказателства, като се обоснове за тази си преценка. В случая са изложени убедителни мотиви защо административният съд не дава вяра на свидетелските показания, според които "Ай Кей Груп" ЕООД е било посредник при извършване на сделката между "ТАКИС ПИЛАТОС" ООД и "В. П. 2002" ЕООД. При съвкупната им преценка е установено, че гласните доказателства не кореспондират с останалите доказателства. Представителите на дружествата са се познавали, имали са общ бизнес, което разколебава твърдението, че при сключване на сделката между "ТАКИ ПИЛАТОС" ООД и "В. П. 2002" ЕООД е било необходимо използването на посреднически услуги от "Ай Кей Груп. В първоинстанционното решение са изложени мотиви относно характера на фактурата, договора и протоколите като частни диспозитивни документи, които сами по себе си не са достатъчни за да обосноват безспорен мотив за наличието на реално осъществена доставка. Освен това е видно, че във фактурата, издадена от "Ай Кей Груп" ЕООД не е индивидуализиран договора, нито пък обема и вида на работата по него, отчета, респективно липсва необходимото описание на предмета на стопанската операция. По този въпрос в обжалваното решение са изложени мотиви от административния съд, подкрепящи се от тълкуването на чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Притежаването на данъчната фактура е условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, но не е достатъчно за неговото възникване. С КЖ е представено пълномощно за Н. В., относно чието приемане е направено възражение от ответната страна, основано на нормата на чл. 219, ал. 2 АПК. Пълномощното не е било депозирано по време на ревизията или при обжалването по административен ред, въпреки, че в Решение № 183/24.07.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - В., на стр. 7 е отбелязано, че на фактурата е вписан съставител Н. В. и липсват доказателства в какво качество това лице я е издало. Касационната инстанция преценява възражението на гл. юрисконсулт Недялкова - Петрова за основателно. Заключението по ССчЕ не променя тези изводи, защото същото няма установително действие. Осчетоводяването на фактурата не доказва реалността на доставката по нея, при положение, че не са събрани други убедителни и безспорни доказателства за осъществяване на процесната посредническа услуга. В частта по ЗКПО: Приходната администрация не е признала за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани, поради което е увеличила ФР за 2015 г. на "ТАКИС ПИЛАТОС" ООД, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. По делото не е доказано извършването на реална доставка, вследствие на което разходът по фактурата е документално необоснован. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, като не са достатъчни само плащането по фактурата и нейното наличие. Правилно административният съд се е позовал на предвиденото в чл. 16 ЗКПО, т. к. в процесния казус получателят по доставката е отчел разхода въз основа на фактура за сделка която не е осъществена и разходите по която са документално необосновани. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание предвиденото в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предложението последно АПК. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото и направеното искане от гл. юрисконсулт Петрова, в полза на Д "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда за производството пред нея юрисконсултско възнаграждение в размер на 1774, 11 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение