Решение № 7938 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2012 г.

Решение № 7938 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Валком - 63" ЕООД против решение № 3251/18.06.2012 г., постановено по адм. д. 10787/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 210 1103071/24.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1624 от 19.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - София оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3251/18.06.2012 г., постановено по адм. д. 10787/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Валком - 63" ЕООД против РА № 210 1103071/24.06.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1624/19.09.2011 г. на ДД "ОУИ" в оспорената част, с която са му определени задължения за ДДС в размер на 16902,09 лв. И съответната лихва в резултат от непризнаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Микра строй" ЕООД, "Ленчев 2008" ЕООД, "Виктория груп 90" ЕООД, "Чери 777" ЕООД и "Никбо" ЕООД, както и определения корпоративен данък в общ размер на 7575,82 лв. за 2008 г. и 2009 г. в резултат от извършено увеличение на финансовия резултат със стойността на фактурите, издадени от "Чери 777 " ЕООД, "Микра строй" ЕООД и "Ленчев 2008" ЕООД. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява да спорните данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.), от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по отношение на всяка една от фактурите конкретни доказателства, които представляват част от данъчната преписка и приложения към жалбата по административен ред, от които е приел за установено, че фактурираните доставки не е възможно да са били извършени от издателите на фактурите в полза на ревизираното лице. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, като са развити също толкова обстойно в допълнението към жалбата по административен ред, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. В съдебната фаза на производството жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, независимо от изричните указания на АССГ от 22.03.2012 г. за разпределение на доказателствената тежест в производството и липсата на доказателства за конкретни твърдяни от "Валком - 63" ЕООД факти, които са в негова полза. В този смисъл неоснователно е касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. Административният съд изрично е дал указания на данъчнозадълженото лице, че в негова тежест на доказване са фактите относно осъществяване на реални доставки и дори е конкретизирал отделни обстоятелства. В определения от съда срок, а и след това, включително и с касационната жалба, не са представени или ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи спорните факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че при събиране на доказателствата АССГ не е допуснал процесуални нарушения и не е нарушил изискванията на процесуалните закони, които са израз на принципа на служебното начало в административния процес. Съдът има процесуално задължение да указва на страните, че за определени благоприятни за тях факти, които твърдят, не са посочили доказателства, след което при бездействие от страните да приеме, че тези определени факти не са осъществени. В конкретния случай именно процесуалното бездействие на "Валком - 63" ЕООД е причина за липса на събрани каквито и да е било нови доказателства в съдебната фаза на производството, различни от тези ангажирани в административното производство. Съдът е установил фактическата обстановка по спора само въз основа на доказателствата, събрани по време на ревизията и представените с допълнението към жалбата до ДД "ОУИ", с което не е допуснал никакво процесуално нарушение. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че АССГ при постановяване на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства, при което не е установена правилно действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки в полза на "Валком - 63" ЕООД. За възникване на правото на данъчен кредит не е достатъчно установяването, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на спорните данъчни фактури и само от това обстоятелство не следва извод, че той е извършил фактурираните доставки. Съгласно чл. 69 от ЗДДС получателят (регистрирано по ЗДДС лице) на услуги, които се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки има право да приспадне данъкът за тези услуги, които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице) му е доставил или предстои да му достави, като за да упражни това право, на основание чл. 71 от ЗДДС, лицето следва да притежава данъчен документ (в случая фактура). Следователно притежаването но данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Предметът на стопанската операция следва да бъде така индивидуализиран, че да е възможно проследяване на неговото изпълнение и използването му за последващи облагаеми доставки. В случая изрично описан в касационната жалба относно фактурите, издадени от "Микра строй" ЕООД правилно АССГ е приел, че изпълнението на услугите (провеждане на пресконференции) обективно предполага съществуване на данни относно помещение, техника, осигуряване на присъстващи лица на пресконференцията. Действително сигурно е възможно едно лице да извърши всички отделни фактически действия по изпълнение на договорените услуги, но ако ги е извършило в обективната действителност биха останали някакви данни и информационни носители за тях, които да бъдат представени като доказателства, т. е. не е достатъчно жалбоподателят да се позовава на хипотетичната възможност за провеждане на пресконференциите, а е необходимо и да представи конкретни доказателства за това. Практически всички действия, които са договаряни между "Валком - 63" ЕООД и лицата, които са издали спорните фактури, са насочени към популяризиране на отделни продукти и не е възможно изпълнението им да не остави обективни следи, за които да бъдат представени доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Писмените доказателства, представени с допълнението на жалбата до ДД "ОУИ" установяват създаването на облигационни отношения между договарящите страни, а приемо-предавателните протоколи не могат да бъдат свързани с конкретно изпълнение, което се заявява в тях, поради неясното и общо описание. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за съществуването на облагаема доставка като част от независима икономическа дейност, която е абсолютно изискване за прилагане на механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност, част от който е правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно правните изводи на АССГ, че доставките не са реално извършени и за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за "Валком - 63" ЕООД са обосновани и според ЗДДС и правилата на логическото мислене. При формирането на изводите за липса на право на данъчен кредит и приложимостта на чл. 16, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗКПО административният съд не е допуснал процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение