Решение № 5892 от 15.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационнажалба от Кмета на Столична община, чрез процесуален представител, срещу Решение 4147/23.06.2021г., постановено по адм. дело 7942/2020 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е установил релевантната фактическа обстановка в пълнота, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че основният спор между страните е дали правилно е определена отчетната стойност на процесните имоти земя и сгради, а от там и установените публични общински вземания за ДНИ и ТБО. Намира, че в тази връзка съдът е игнорирал представените счетоводни документи от ревизирания, с които имотите са заведени като дълготрайни материални активи в аналитични салда. Акцентира, че решаващият състав не е съобразил, че допълнително начисления ДНИ и ТБО е в резултат на увеличение на отчетната стойност на ДМА след извършени разходи за подобрение на земята, която не съответства на посочената от ревизирания в подадената декларация по чл. 17, ал.1 ЗМДТ. В тази връзка се позовава на разпоредбите на НСС 16 и СС 16 Дълготрайни материални активи, като в подкрепа на тезата си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу процесния РА и присъждане на сторените разноски.. Ответникът по касационната жалба Алегра Девелопмент ООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмено становище и в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ СФР20-РД77-23/01.04.2020г., потвърден с Решение СОА 20-РД28-26/17.07.2020г. на Кмита на Столична Община, с който за периодите 2014- 2019г. вкл. на Алегра Девелопмент ООД са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО и лихви за забава в общ размер от 393 935,42 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че процесният имот и изградените в него сгради и обекти са нежилищни и собствени на ревизираното дружество и са декларирани от него с декларации по чл. 17 ЗМДТ, в приложимата по време за отделните данъчни периоди редакция. В хода на ревизията органите по приходите са анализирали представените от дружеството счетоводни документи, въз основа на което са достигнали до извод, че отчетната стойност на спорните имоти не съответства на посочената в декларациите по чл. 17, ал.1 ЗМДТ. По аргумент от §1, т.17 ДР ЗМДТ те са приели, че за данъчна основа за облагане следва да служат отчетните стойности по счетоводни данни и от апорт на непарична вноска, които са по- високи от стойностите, получени след обезценка на активите. В резултат на това те са формирали нова обезценена стойност, която представлява отчетната стойност на всеки разграничим актив. Така ревизиращите са определили, че общата стойност на земята възлиза на сумата от 8 099 735 лв., а на сградите в нея 6 764 946 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от първоинстанционния съд като компетентно и обективно дадено. След съвкупна преценка на събраните доказателства решаващият състав е приел, че при издаването на оспорения РА органите по приходите не са разграничили кои от завадените в счетоводството на задълженото лице активи подлежат на облагане с ДНИ, както и каква е отчетната им стойност, с оглед на което не би могло да се извърши дължимата преценка по чл. 21, ал.1 ЗМДТ. Съобразил е, че неправилно с РА е определен ДНИ за всички имоти общо, без да се анализира поотделно отчетната стойност на всеки актив, като се отчете неговия вид съобразно чл. 10, ал.1 ЗМДТ. Подчертал е, че са налице грешки при посочване на площта на отделните обекти, като неправилно са установени задължения за сграда, която не е завършена на етап груб строеж, както и за вътрешнозаводска техническа инфраструктура, вътрешни пътища и транспортно отводнителна инфраструктура, които не подлежат на облагане с ДНИ. Според вещото лице, дружеството е завело в счетоводна сметка 201 земи и терен всички видове активи, представляващи земи и терени, но по ЗМДТ не подлежат на облагане вътрешнозаводска техническа инфраструктура, вътрешни пътища, паважи и др., както и транспортно отводнителна инфраструктура. По счетоводна сметка 2031 сгради и конструкции са заведени всички активи, но ревизиращите не са съобразили, че част от тях не подлежат на облагане. За магазина в район Студентски и склад 20 са разкрити отделни партиди въз основа на подадени данъчни декларации, а преносимият навес не е сграда, тъй като е преместваем обект. Недостроеното хале 3.010 е обект, който не е въведен в експлоатация, а разходите за неговата консервация също не са обект на облагане с ДНИ. Относно ТБО съдът е приел, че между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че спорите имоти попадат в границите на районите, в които се извършва организирано събиране и извозване на отпадъци. Спорът се концентрира върху дължимостта на ТБО за две от сградите, придобити през 2018г., за които са начислени задължения за периода 2014-2017г., както и за релевантните основи за изчисление на ТБО. В тази връзка съдът се е позовал на заключението по ССчЕ, съобразно което дължимите задължения за ТБО са заплатени от дружеството, като внесените суми надвишават техния размер. По тези АССГ е достигнал до крайния извод, че оспореният РА е незаконосъобразен, с оглед на което е отменил същия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в обхвата на сезирането след надлежно упражнено право на жалба при наличието на всички процесуални предпоставки за неговото законосъобразно упражняване. Поради това не е налице заявеното от касатора основание по чл. 209, т.2 АПК и настоящата инстанция дължи преценка на правилността на обжалвания съдебен акт. Несподелими са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изяснил спора от фактическа страна, в резултат на което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият състав е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, съпоставил е твърденията и възраженията на страните и в резултат на това правилно е отграничил спора между тях. Той се свежда до въпросите правилно ли е определена отчетната стойност на процесните обекти, а от там обоснована ли е съпоставката й с данъчната им оценка съгласно приложение 2. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. 3а определяне на данъчната оценка за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 ДР ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Според т. 7.1 от СС - 16, след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Така очертаният нормативен регламент сочи, че релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка. В този аспект обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че стойностите на облагаемите с ДНИ и ТБО процесни имоти са осчетоводени от ревизирания така, както са посочени в подадените от него декларации по чл. 17 ЗМДТ, като дължимите задължения за ДНИ и ТБО са заплатени от задълженото лице. Според заключението по ССчЕ, данъчната основа на земята е нейната отчетна стойност, тъй като е по- висока от данъчната й оценка, а за сградите, обект на облагане - релевантна е данъчната оценка при ставка 1.875 на хиляда. Експертът изрично е посочил, че отчетната стойност на земята е в размер на осчетоводената от ревизирания, който е коректно е декларирал и отчетната стойност на сградите. Независимо, че всички активи и конструкции в имота са идентифицирани в отделни аналитични партиди в счетоводството на дружеството и с отделен инвентарен номер, то органите по приходите не са разграничили кои от тях не подлежат на облагане, тъй като не представляват обекти по смисъла на чл. 10 ЗМДТ в съответно приложимата по време редакция. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че ревизиращите не са конкретизирали защо приемат, че осчетоводените вътрешнозаводска техническа инфраструктура и вътрешни пътища по сметка 2011 земи - терени увеличават стойността именно на актива, находящ се в гр. София, след като по същата сметка е заведен и актив в с. Крушовица. Не е установено главно и пълно, че с тези осчетоводени разходи е увеличена отчетната стойност на земята, обект на облагане, с оглед на което обосновано е прието, че релевантната отчетната стойност е тази, на която счетоводно е заведен УПИ 1.001. Досежно процесните активи, изградени в този УПИ, органите по приходите не са съобразили кои от тях представляват сгради или самостоятелни обекти в сгради и кои от тях представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 38 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Вещото лице по ССчЕ конкретно е уточнило, че част от включените от приходните органи активи са преместваем навес и невъведено в експлоатация недостроено хале, поради което разходите за неговата консервация са ирелевантни за точното определяне на размера на дължимите от ревизирания ДНИ и ТБО. Противно на аргументите в касационната жалба, в обжалваното решение са изложени мотиви относно обектите 1.023 Г- хале пристройка и 3.010 хале КС-20 изток с отчетна стойност 2 460 000 лв. Съдът изрично е посочил, че обект 1.023Г хале пристройка е деклариран от ревизирания с декларация по чл.17 ЗМДТ от 24.05.2011г. и за него е открита отделна партида, а обект 3.010 хале КС-20 изток е недосторен и не е въведен в експлоатация. По аргумент от чл. 15, ал.1 и чл. 61, ал.1 ЗМДТ, за този обект ДНИ и ТБО не се дължи, с оглед на което законосъобразно АССГ е приел, че и в тази му част РА е незаконосъобразен. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 8 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение