Решение № 7296 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2012 г.

Решение № 7296 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 82 от 6.06.2012 г., постановено по адм. дело № 107 от 2012 г. по описа на Административния съд - Ямбол, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/25037 от 14.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Начо - 45 - Гинка Куманова", гр. Елхово, община Елхово, област Ямбол, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на ЕТ "Начо - 45 - Гинка Куманова", гр. Елхово, община Елхово, област Ямбол, е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 3338,52 лв. за 2009 г., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 28/200509/20742. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, но при недоказано фактическо основание, в несъответствие с целта на закона и в несъответствие с процесуалните правила, и материалните предпоставки за издаване. Съдът е приел, че не е налице материалното основание да възстановяване на получената сума, тъй като същата е била дължимо платена. Към датата на извършване на изчисленията административният орган бил разполагал с нужната информация, за да прецени дали и в какъв размер да оторизира плащане. Допуснати административни грешки не можели да засягат придобити от земеделския производител права, в случай, че е бил добросъвестен. Освен това създадената през 2010 г. нова база данни СИЗП и въведена през същата година в ИСАК, било необходимо да бъде съобразявана занапред, тъй като тя отразявала фактическото състояние на имотите към 2010 г., а не съществувалото по-рано, към датата на подаване на заявлението през 2009 г. положение. Актуализираната цифрова ортофотокарта не била основание за изменение на административен акт, издаден при наличието на различни факти и обстоятелства, удостоверени от същия компетентен орган при първоначалното създаване на цифровата ортофотокарта. Дори и да се касаело за грешка или за неправилно процедиране от страна на административния орган, това по никакъв начин не следвало да засяга придобитите права от жалбоподателя, ако той бил добросъвестен. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 73, т. 4, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 796/2004 г. на Комисията. След като Разплащателната агенция била сметнала за необходимо да инициира производство по издаване на АУПДВ, същата е била длъжна да привлече като заинтересована страна земеделския производител, да му даде възможност да се запознае с резултатите от повторните проверки, да изложи съображения и да представи доказателства в своя защита (арг. от чл. 26, чл. 27, чл. 34 от АПК). Подобни процесуални правила се съдържали и в разпоредбите на Регламент /ЕО/ 796/2004 г. на Комисията (чл. 24, т. 2). Целта на администрираните от Държавен фонд "Земеделие" финансови средства от европейските фондове по схеми и мерки за подпомагане на земеделски производители била да бъде подпомогнато развитието на селското стопанство. Недопустимо според съда било средства, предоставени за подпомагане на земеделието да бъдат удържани на основание допуснати административни пропуски или грешки. Още повече, че в случая можело да се касае за погрешно прилагане на условията за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика от страна на администрацията, но не и за недобросъвестно поведение на жалбоподателя. В тази връзка той не можел да търпи санкции. В този смисъл били и основните положения, изложени в т. 66, т. 67 и т. 68 от Преамбюла на Регламент /ЕО/ 796/2004 г. на Комисията. Така приетото е законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за неговото издаване. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,