Решение № 1904 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2012 г.

Решение № 1904 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Образувано е по касационна жалба на Росен Йорданов Хаджийчев - в качеството му на наследник на неговата майка Сийка Йорданова Хаджиева и на Ибраим Еминов Делиеминов, против решение № 14 от 27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 454 от 2011 г. на Административния съд - Смолян. С решението е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АП-03-41-1183 от 06.12.2011 г. на областния управител на област Смолян, съдържаща отказ за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, конкретно чл. 3, т. 1 от същата, размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на въдворените в ТВО се определя на базата на месечна сума в зависимост от времетраенето на мярката, но не повече от 50 000 лева. Предвид това касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение и да му бъде присъдено обезщетение в размер до 50 000 лева. Претендира и разноски за водене на делото. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прилага писмено становище по касационната жалба, като оспорва изложените доводи. Твърди, че решението на Административния съд - Смолян, е правилно предвид факта, че за репресията на наследодателя на касационния жалбоподател е изплатено еднократно обезщетение по досегашния ред в размер на 15 000 лв., видно от представената по делото декларация. Направените изчисления на размера на обезщетението установяват, че то е за целия срок на репресията, поради което искането за допълнително обезщетение е неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че претендиращият обезщетение като законен наследник на репресирано лице е получил съгласно Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 35 от 2006 г.) обезщетение в размер на 15 000 лева. Размерът на това обезщетение, изчислен спрямо срока на репресията (три месеца), доказва, че правото на обезщетение е реализирано в пълен размер. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане от административния съд е била заповед № АП-03-41-1183 от 06.12.2011 г. на областния управител на област Смолян, с която е оставено без уважение искане № 28-4133-ПГРРЛ от 12.08.2008 г. на Сийка Йорданова Хаджиева от с. Брезе, община Девин, за изплащане на еднократно обезщетение в качеството й на наследник на Ибраим Еминов Делиеминов за изтърпяна репресия по ЗПГРРЛ. Изложените в заповедта мотиви се основават на изплатено вече обезщетение на молителката в размер на 15 000 лв., с което административният орган е приел, че е изплатено обезщетение в пълен размер за целия срок на изтърпяната репресия. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че периодът на репресия, осъществена спрямо наследодателя Делиеминов, е три месеца и съгласно чл. 3, т. 1 от Наредбата за прилагане на ЗПГРРЛ (отменена с ПМС № 156 от 1996 г.) размерът на обезщетението е по 1500 лв. месечно, но общо не повече от 50 000 лева. Административният орган правилно е приел, че наследниците нямат право на допълнително обезщетение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.), съгласно която размерът на обезщетението е по 48 лв. за всеки пълен календарен месец на репресията, но не повече от 1513 лв. за наследници на репресирани лица. Сравнението с размера, определен в чл. 3, т. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 86 от 2008 г.), води до извод, че същата не предвижда максимален размер на обезщетението, но е предвидено обезщетение в зависимост от времетраенето на репресията - по 48 лв. за пълен календарен месец. Предвид доказателствата по делото, че периодът на репресия на наследодателя на молителката е три месеца, съдът е приел, че правото на обезщетение за вреди на наследодателя на жалбоподателя е реализирано. Решението е правилно. Не се спори по делото, че наследодателят Ибраим Еминов Делиеминов е репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПГРРЛ. Осъществената спрямо него репресия се изразява във въдворяването му в Трудововъзпитателното общежитие - Перник, където той е починал на 20.12.1947 г. На 12.08.2008 г. Сийка Йорданова Хаджиева, починала на 24.02.2010 г., е подала искане за изплащането на еднократно обезщетение съгласно ЗИД на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 12 от 2004 г.), без да посочи точен размер на исканата сума. Ведно с молбата си до областния управител на област Смолян тя е представила декларация, в която е посочила, че като наследник на Ибраим Еминов Делиеминов е получила обезщетение в размер на 15 000 лева. Представеното по делото удостоверение от Министерството на вътрешните работи № 11331 от 23.09.1991 г. установява, че Делиеминов е бил в ТВО - Перник, за периода от 20.09.1947 до 18.03.1948 г. Но от приложения по делото акт за смърт № 396 от 27.12.1947 г. е видно, че наследодателят Делиеминов е починал на 20.12.1947 г., поради което срокът на репресията следва да бъде ограничен в периода от 20.09 до 20.12.1947 г. Действащата към настоящия момент Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.) определя максимален размер на обезщетението за наследници на правоимащо лице, и то само за имуществени вреди, в размер на 48 лв. за пълен календарен месец на репресията. Изложените от административния съд фактически и правни положения се основават на последователна преценка на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че не са налице основания по чл. 6 от ЗПГРРЛ за присъждане на допълнително обезщетение, тъй като наследницата на правоимащото лице е обезщетена за целия период на репресията. Единствено при определянето на приложимия към миналия момент размер на обезщетението съдът е изложил противоречиви мотиви. Позоваването на чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, обнародвана в ДВ, бр. 57 от 2004 г., а именно - 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв., е неправилно. Тази наредба е неприложима в хипотезата на репресия по чл. 1, т. 3 и 12 от закона. Тя се отнася единствено до лицата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ и техните наследници. Но това позоваване не се отразява на крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. За правилното прилагане на разпоредбата на чл. 6 от ЗПГРРЛ е определящо дали е получено обезщетение за целия срок на репресията. Този юридически факт - репресия, осъществена в определен период от време, законът свързва с настъпването на определени правни последици - получаване на еднократно обезщетение. Наследодателката на касационния жалбоподател е получила такова обезщетение за посочен от нея период на репресия, осъществена по отношение на Ибраим Делиеминов. Друг период на репресия не е посочен в искането - предмет на настоящото производство. Освен това съобразно размерите на обезщетението, определени с действалите към минал момент наредби за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, изплатеното обезщетение от 15 000 лв. надхвърля дължимото обезщетение за наследниците за период от три месеца, което е допълнителен довод за неоснователността на претенцията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,