Решение № 6554 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2016 г.

Решение № 6554 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Я. Д. от гр. С. подадена чрез адв. П., против Решение № 4995/13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4433/2016 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД-01-124/19.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С", съгласно Протокол № 151/30.03.2015 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Я. Д. от гр. С. срещу Заповед № РД-01-124/19.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С", съгласно Протокол № 151/30.03.2015 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с чл. 56 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за уславията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата). Посочено е, че оспорваният административен акт съдържа всички задължителни реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания, позволяват да се разбере каква е хипотезата, с оглед на която следва да се анулира резултата от проведения теоретичен изпит. Посочените правни основания съответстват на изложените фактически такива. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административно производствените правила и е постигната целта на закона. Съдът е установил, че кандидат с № 18 разменя изпитния си тест с кандидат № 17, като е приел, че установената размяна на изпитните тестове безспорно води до извод, че жалбоподателят е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Установяването, при прегледа на видеозаписа от изпита, на извършената размяна води като последица анулирането на резултатите от изпита. Съставът на АССГ е посочил, че преглеждането на видеозаписите и произнасянето от страна на административния орган извън срока по чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38/2004 г. не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото по принцип сроковете са инструктивни и с изтичането им не се погасява правомощието на органа за преглед на видеозаписите. Обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство, не е прието за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като мотивите, които той е могъл да изложи в производството пред органа, са изложени в съдебно производство по оспорване на административния акт. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС и е отхвърлил оспорването. Като се има предвид извършения оглед на вещественото доказателствено средство в с. з., обосновано Административния съд е отбелязал, че от неоспорените писмени доказателства имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК ползващи се с материална доказателствена сила и от вещественото доказателствено средство съдържащо видеозапис, безспорно се установяват отразените в административния акт факти за това, че при провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят и Г. Г. са разменили предоставените на всеки от тях тестове и са ги решили, при което е установено, че жалбоподателят е решил тест, индивидуализиран и обозначен съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, предоставен за решаване на другия кандидат, като по този начин е осъществен състава на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че представеният по делото видеозапис е манипулиран, като с определение от 14.05.2016 г. в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК са му дадени указания, че е негова доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В определението, с което съдът е отменил хода по същество е отразено, че се налага повторен оглед на представеното веществено доказателство - компактдиск (CD) и обстоятелствата които налагат това. Съдът е извършил оглед на процесното веществено доказателство в открито съдебно заседание, за което жалбоподателят е редовно призован. Резултатите от извършения оглед са надлежно отразени в съставения протокол от съдебно заседание ползващ се с доказателствена сила за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия - чл. 152 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В съответствие с чл. 139, ал. 1 АПК, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, какъвто не е настоящият случай. Ако жалбоподателят е държал в съдебното заседание да присъства заедно с него и адвокат, е разполагал с достатъчно време да упълномощи друг адвокат. В съдебното производство по административни дела участие на процесуален представител не е задължително. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на срочността на преглеждане и запазване на записите и за издаване на административния акт, като изводите му са в съответствие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/22.09.76 г. по гр. д. № 3/1976 г. и с основните принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК. От приетия като доказателство по делото Протокол № 151/30.03.2015 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява, че касаторът с пореден № 18 в списъка, е получил изпитен тест № 282308, а Г. Г., с пореден номер в списъка № 17, е получил изпитен тест № 222277. От представената по делото схема и легенда при провеждането на изпита и огледа на веществено доказателство се установява, че лицата заели посочените места разменят получените изпитни тестове и всеки е решил теста с уникален номер предаден на друг кандидат. В нормативната база липсва задължение за изпитната комисия, респективно нейния председател да съставят протокол относно това кой кандидат кой тест е предал. Останалите доводи на кастора са неотносими към предмета на правния спор. В. е крайният извод на първоинстанционният съд, че не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяната на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С.-град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се дължат такива в размер на 500 лева определено в съответствие с чл. 228 АПК, чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г., която сума касаторът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение