Решение № 5970 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на К. П. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Георгиев и на Динно ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], общ. Тунджа, чрез адв. Алдинова срещу Решение 846 от 03.07.2024 г. по адм. дело 184/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Бургас, чрез пълномощника А. Грънчарова изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на постановеното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 и ал. 2 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК - са неоснователни. С Решение 846 от 03.07.2024 г. по адм. дело 184/2024 г. Административен съд Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Динно ЕООД против Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на ТПО между К. П. А. в качеството му на работник и дружеството - жалбоподател в качеството на работодател, считано от 24.04.2023 г. и против Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ работодателят Динно ЕООД да предложи на работника К. П. А. сключване на трудов договор в писмена форма, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваните административни актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че от служители на Дирекция Инспекция по труда Бургас е извършена проверка на Динно ЕООД, резултатите от която са обективирани в Протокол ПР2315150/18.05.2023 г. Установено е, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект жилищна сграда, находящ се в гр. Приморско, лицето К. П. А. извършва строително-монтажни работи на обекта - връзване на арматура, като в справка от 24.04.2023 г. на основание чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ собственоръчно е декларирано, че работи за Динно ЕООД от 1 год. на длъжност оператор режещи машини", с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 60 лева на ден. На 15.05.2023 г. в 11,15 часа е извършено повторно посещение от представители на Дирекция Инспекция по труда - Бургас на същия обект и отново е установено, че А. извършва трудова дейност, за което е приложена справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, попълнена от него. В протокола е отразено, че на 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция Инспекция по труда - Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето К. А., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. Отразено е също, че при извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ, Регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са установени данни за регистриран трудов договор между К. А. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 24.04.2023 г. Въз основа на горното е издадено Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на ТПО между К. А. в качеството му на работник и дружеството - жалбоподател в качеството на работодател, считано от 24.04.2023 г., както и Предписание по чл. 405а, ал.4 от КТ работодателят Динно ЕООД да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. В хода на съдебното производство са разпитани и свидетели. Безспорно, при издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ не е налице императивно вменено задължение на Дирекция Инспекция по труда да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е задължение на директора на Дирекция Инспекция по труда по аргумент и от чл. 1, ал. 2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно, изследване на волята и съгласието на работника да сключи трудов договор, в случая не представлява условие за издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Същото се издава, съгласно нормата на закона /КТ/, когато се установят при проверката елементите на трудовото правоотношение а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на административния орган, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като седмично възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден, наличие на работно място. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовият договор може да е срочен и/или за непълно работно време. Решаващо значение за определяне характера на договора има естеството на упражняваната дейност, като елементът на нейната повторяемост не е обуславящ. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, годни да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който е официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила. Налице е и писмена декларация от лицето и разпит на свидетели, ценени в съвкупност с другите доказателства. Протоколът е връчен на управителя на ответното дружество с отбелязване не съм съгласен, без да са изложени възражения и да са представени доказателства, които да установят поддържаната от него теза. В хода на производството пред Административен съд Ямбол, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените административни актове, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорените административни актове е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, К. П. А. и Динно ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лева всеки от тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,