Решение № 13047 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2017 г.

Решение № 13047 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Варна против решение № 1430 от 31.07.2017 г. по адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение № 2153-03-13 от 28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/18.11.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Варна, обективиращо отказ за отпускане на пенсия на Г. А. за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, преписката е върната на ТП на НОИ Варна за произнасяне по заявление от 28.06.2016 г. на Г. А. при съобразяване с указанията на съда по приложението на закона, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът- Г. А. чрез пълномощника си адвокат Н. Станев изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Решение № 2153-03-13 от 28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/18.11.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Варна, с което е отказано отпускане на пенсия на Г. А. за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, и преписката е върната на ТП на НОИ Варна за произнасяне по заявление от 28.06.2016 г. на Г. А. при съобразяване с дадените от съда указанията по приложението на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че разпоредбата на чл. 5б от ПКТП (нова - ДВ, бр. 58 от 1990 г., отм. в сила до 31.12.1999 г.) е приложима към процесния по делото период 09.01.1981 г. - 17.02.1984 г. и трудът на А., положен като "корабен бояджия" следва да бъде зачетен като такъв от първа категория. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че в Трудова книжка № 670 на А. е отразено за периода от 09.01.1981 г. до 01.09.1983 г. и от 06.10.1983 г. до 01.02.1984 г., че е работил в ТПК "Здравко Бомбов", с. Суворово на длъжност "корабен бояджия", ІІ разряд, като общият му трудов стаж е 2 години 10 месеца и 15 дни. От приложеното Удостоверение обр. УП-3 с № 126 от 03.11.2016 г., издадено от Кооперация "Светлина", правоприемник на ТПК "Здравко Бомбов" се установява, че лицето е намерено към КРЗ "Георги Димитров", без начислявани вредни през 1981 г., и към КЗ "Георги Димитров", бригада "Корабни бояджии" с начислени вредни през 1982 г., 1983 г. и 1984 г. Общият трудов стаж за периода от 09.01.1981 г. до 17.02.1984 г. на длъжността е 2 години 11 месеца 04 дни. От удостоверението се установява и че в Кооперация "Светлина", гр. Суворово се съхраняват само разплащателните ведомости, без други първични документи. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза през целия процесен период А. е работил в бригадите на А. Б., П. Ц. и Д. Н., за които се съхраняват разплащателни ведомости, от които е видно, че тези бригади са работили като контрагенти в КЗ "Георги Димитров". Експертът е установил, че в голяма част от папките с разплащателните ведомости има приложени и командировъчни заповеди, от които се установява, че бригадите, в които е работил А., са били командировани като работници-контрагенти за извършване на контрагентски услуги/ "контрагенти" е било популярното название на всички външни бригади, които работят в КЗ "Георги Димитров" най-вече като бояджии/. Вещото лице сочи, че в Кооперация "Светлина" липсват счетоводни или други първични документи, от които да е видно, че в посочения период е извършвана дейността "бояджия в затворени съдове или двойни дъна на плавателни съдове". В осигурителния архив на ТП на НОИ Варна съществува регистър, в който е систематизирана информацията от предадените от КЗ "Георги Димитров" фишове за начисления на трудови възнаграждения, в който регистър за периода от 01.10.1982 г. до 31.12.1989 г. Навсякъде по фишовете на бояджии е записана длъжността "корабен бояджия", като фишове с длъжност "корабен бояджия в двойни дъна" вещото лице не е открило. Видно от събраните по делото гласни доказателства, които първоинстанционният съд е кредитирал- показанията на свидетелите З. Г. и Ю. А., работили като "корабни бояджии" в периода 1981-1982 и 1981-1984 г., бригадите са работили в Корабостроителния завод, на корабите. Работили са в затворени съдове- в дъната. Там боядисвали, стържели ръжда, после боядисвали, както и цялостно боядисване на корабите. Домакинът им е давал всеки понеделник дрехи, обувки, маска, очила, които са връщали в петък. Нямало е разделение на назначените работници бояджии за работа в открити и в закрити помещения, като преимуществено са боядисвали в закрити помещения. Правилно съдът е приел, че фактите, които се установяват от свидетелските показания кореспондират с фактите, които се установяват от другите/писмени/ доказателства по делото. Съдът е отчел и предполагаемата заинтересованост на свидетелката А., доколкото същата е сестра на Г. А., приемайки, че не са налице основания и причини да се приеме, че показанията й не отразяват обективната действителност. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 5б от ПКТП (нова - ДВ, бр. 58 от 1990 г., отм. в сила до 31.12.1999 г.) е приложима към процесния по делото период 1981 г. – 1984 г. Със Заключителна разпоредба към Постановление № 235 на Министерски съвет /МС/ от 20.10.1998 г. за приемане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране за изменение и допълнение на Постановление № 75/1998 г. на МС за отменяне на ПТКП, се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата ПКТП. Приложение на въпросния § 2 предполага зачитане на придобития до 31.12.1999 г. трудов стаж според категорията труд, определена към действащата към тази дата редакция на ПКТП, а не според загубили правното си действие към същата дата стари редакции на разпоредби от ПКТП. Правилен е и последващият извод на съда, че административният орган, не е преценил обстоятелството, че във ведомостите за времето от януари 1981 г. до януари 1982 г. липсва вписана длъжност срещу името на А. Тази липса доказва, че ведомостите не са водени правилно през целия спорен период и тяхното изолирано разглеждане не би могло да осигури изясняване на релевантните факти относно естеството на извършваната от А. трудова дейност. Административният орган е следвало да събере и други доказателства във връзка с полагания от А. труд. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК административния орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производство - чл. 9, ал. 4 АПК. Тази разпоредба е израз на служебното начало в административното производство развит и в чл. 35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Също така според чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а страните съгласно чл. 36, ал. 2 АПК са длъжни да съдействат на органа при събирането на доказателства, като са длъжни да представят тези които се намират в тях и не се намират при административния орган. При тази нормативна уредба на служебното начало съдът правилно е приел, че е налице нарушение на административно производствените правила. Едностранчивото обсъждане на отделни доказателства, без връзката им с останалите и преценката в тяхната съвкупност не е изпълнение на служебното начало. С оглед на установените факти за извършване от жалбоподателя А. през спорния период 09.01.1981 г. – 17.02.1984 г. на трудова дейност като корабен бояджия в затворени съдове и двойни дъна на плавателни съдове, правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 5б от ПКТП (отм.); , осигурителният стаж за този период следва да бъде зачетен като положен в условията на първа категория труд. Продължителността на процесния осигурителен стаж е 2 г. 11 мес. 4 дни. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ТП на НОИ- Варна следва да бъде осъдено да заплати на Г. А. направените разноски в касационното производство в размер на 500, 00 лева. Искането е направено своевременно, като са представени доказателства за заплащането на посочената сума, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,