Решение № 819 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2016 г.

Решение № 819 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Й. Ф. против решение № 3768 от 3.06.2016 г., постановено по адм. д. № 7711 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. - град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Областна управа на област С. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. - град е отхвърлил предявения от касационният жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на общо на сумата от 110 411 лв., причинени в периода от 1.11.2012 г. до 10.04.2014 г. поради незаконосъобразен административен акт Заповед № РД-15-134/16.10.2012 г., изменена със Заповед № РД-15-134/19.10.2012 г. на областния управител на област С.. Отхвърлил е и иска на касационния жалбоподател за заплащане на законна лихва върху сумата. За да достигне до извод за неоснователност на исковата претенция съдът е приел, че се търси обезвреда пропуснати ползи - нереализирани приходи от наем, като посочва, че няма данни преди това премахнатите сгради да са се отдавали под наем и наемното правоотношение да е прекратено поради незаконно изземване на имота, нито е имало данни че са щели да се отдават под наем. Обстоятелството, че по делото се е установила пазарна наемна цена, която евентуално би се получила от отдаване под наем на премахнатите сгради не е достатъчна за да се обоснове извода за пропусната печалба както правилно е посочил първоинстанционния съд, вредата претендирана в размер на 68 410 лв. не е доказана по основание. Правилно съдът е установил, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на средствата, необходими за частично премахване и за възстановяване на административната сграда е доказано по основание, но не и по размер. Тъй като претърпените имуществени вреди трябва да се доказват само с преки писмени доказателства - за разлика от неимуществените вреди, които се определят от съда по справедливост. Обосновано е заключил първоинстанционният съд, че е недопустимо вредата от претърпяната загуба във връзка с премахването и възстановяването на сградата да бъде предполагаема и да се установява с експертизи въз основа на офертни цени, за които няма доказателства да са приети от ищеца и да са заплатени. Съдът е посочил в мотивите си, че искът за заплащане на законна лихва върху обезщетението също е неоснователен, тъй като плащането е извършено преди административният акт да бъде отменен. С оглед на тези обстоятелства съдът е приел исковата претенция за неоснователна. Решението на Административен съд - С. - град е валидно, допустимо и правилно в тази част. Решението на Административен съд - С. град е неправилно в частта, му с която П. Й. Ф. е осъден да заплати на Областна управа на област С. като разноски сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Според чл. 76 ГПК разноските по производството са свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както ГПК / чл. 71, чл. 75 и чл. 78 /, така и ЗОДОВ ясно отграничава института на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгл. чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК, в делата по ЗОДОВ се ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ. Като е присъдил в полза на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт, съдът е постановил решението в нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и в тази част същото следва да се отмени. В останалата част решението на АС - С. - град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд