Решение № 14569 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2013 г.

Решение № 14569 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-член по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, предявена от процесуалния му представител, срещу решение № 8516/13.06.2013 г., постановено по адм. д. № 12519/2012 г. на Върховния администратинен съд, тричленен състав на седмо отделение, в частта му, с която се отменя чл. 13, ал. 7, т. 2 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в схеми за национални доплащания и специфично подпомагане /наричана по-долу наредбата/, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.2010 г. В нея се развиват оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на процесуални норми, противоречие на материалния закон и необоснованост и се иска решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Георги Веселинов Дяков от с. Червенци, Варненска област, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, отменил по жалба на Георги Веселинов Дяков чл. 13, ал. 7, т. 2 от посочената по-горе наребда. За да постанови решението си тричленният състав приел, че при приемането на наредбата и конкретно на оспорения текст, са нарушени административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, което е съществено и води до отмяна на текста. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Дяков за оспорването на чл. 16, ал. 6 от наредбата, в която част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че наредбата е издадена при условията на делегирана компетентност по 44, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители по доклад на проекта за наредба, подписан от двама заместник-министри на Министерството на земеделието и храните, адресиран до министъра на същото министерство. Към административната преписка е приложено и писмо за съгласуването на проекта на Дирекция "Правно-нормативни дейности". Съдът е указал на ответника министър на земеделието и храните, да представи доказателства с цел попълване на административната преписка по издаването на наредбата, установяващи изпълението на предвидената процедура по чл. 26, ал. 2 ЗНА, каквито не са представени. С това е изпълнил задължениеята си по чл. 171, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Текстът в тази редация е приет със Закон за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., като целта е да се даде възможност за широко обсъждане на проектите на нормативни актове от заинтересуваните лица, както и те да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, представляващо разгласяване на проекта на акта, е начинът, чрез който принципите за откритост и съгласуваност, прогласени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи от органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. Изпълнението на ал. 2 на посочения текст представлява задължително условие, като част от административнопроизводствените правила, поради което при неспазването му, какъвто е настоящия случай, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на подзаконовия нормативен акт и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК, както правилно е приел тричленният състав. Като се има предвид изложеното решението в оспорената му част е обосновано, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, както и правилно е приложен материалния закон. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му по чл. 209, т 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,