Решение № 11994 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Елит Транс 93" ЕООД, гр. София, чрез адвокат В. Бърчев против решение 1389/05.03.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 3434/2020 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002219003325-091-001/13.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на спорните доставки. Липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание за отказ на правото на приспадане съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-324/11. В случая от органите по приходите не се твърди данъчна измама, нито е доказана такава. Искането е за отмяна на решението. Претендират се направените съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез гл. юрк. С. Мирчева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-22002219003325-091-001/13.12.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която на "Елит Транс 93" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, 08 и 10.2017 г. в общ размер на 16 205.96 лева и лихви в размер на 3 596.97 лева резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от МСБ Консулт ЕООД и 11 фактури, издадени от Блубъри ЕООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, във формата, предвидена в чл. 120 ДОПК, подписан е с квалифицирани електронни подписи на издателите, ревизионното производство е проведено без съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на материалния закон. От доказателствата по делото съдът е установил, че Блубъри ЕООД е издател на 11 фактури, три от които документират "сервизно обслужване на влекач ДАФ, [рег. номер МПС], сервизно обслужване на камион Ивеко [рег. номер МПС] и сервизно обслужване на камион МАН. [рег. номер МПС]. По отношение останалите фактури съдът е посочил, че не е ясен точният предмет на извършената доставка, доколкото е посочено единствено по опис без да е приложен такъв. Съдът е установил, че между Елит Транс 93 ЕООД и Блубъри ЕООД е сключен договор от 01.07.2017г. за осигуряване на сервизни услуги за 3 броя товарни автомобили, собственост на жалбоподателя за срок от една година, считано от датата на подписването му или до изчерпване на предвидените средства за поддръжка 36 000 лв. с ДДС. Представени са работни карти и приемопредавателни протоколи за извършено сервизно обслужване по договора на автомобили с рег. [рег. номер МПС], [рег. номер МПС] и [рег. номер МПС]. В периода на издаване на въпросните фактури декларираната от доставчика дейност е консултантска, посредническа дейност в областта на застраховането, застрахователно посредничество; извършване на бартерни, вътрешно и външнотърговски сделки, консултантски услуги, търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина; реклама, отдаване на рекламни площи под наем; логистика, управленски услуги; извършване на транспортни, спедиционни и складови сделки и услуги. Според съда не са посочени доказателства Блубъри ЕООД да разполага със сервиз и оборудване за ремонт на тежкотоварни автомобили, нито с квалифициран персонал; не става ясно доставчикът действително да е разполагал с посочените в работните карти консумативи и резервни части. От дружеството не са декларирани данни за наети лица на трудови договори и изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения за периода на издаване на фактурите. Представени са граждански договор от 03.07.2017г., сключен с Д. Попстоилов, за извършване на работа като авто механик за срок от 90 дни и граждански договор от 09.06.2017 г. с П. Пандуров, който да извършва работа като авто техник за срок от 120 дни. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи дали Попстоилов и Пандуров притежават необходимата квалификация за извършване на сервизни услуги на влекачи и ремаркета. Не се доказва и плащане на уговорените възнаграждения. В двата граждански договора е предвидено приемането на резултата от извършената работа да се извърши с протоколи, но такива не са налични по делото. Приходните органи и вещото лице сочат, че Попстоилов е сключил трудов договор като общ работник с МСБ Консулт ЕООД за периода, в който е гражданският му договор с Блубъри ЕООД; съответно Пандуров е заемал длъжността общ работник в Мира 2014 ЕООД. Според вещото лице гражданският договор между Пандуров и Блубъри ЕООД не е подкрепен с доказателства за изплатени възнаграждения, отчет на извършената работа и данни за професионална квалификация. Съдът е приел, че не е доказано и реалното ползване на обекта, където се твърди, че е извършвано сервизното обслужване. По договора от 01.06.2017 г. между 4 фитнес груп ЕООД и прекия доставчик, за наем на автосервиз, находящ се в гр. София, ул. Кукуш 15 срещу наемна цена от 250 лева месечно не са представени фактури за плащания. В дневниците за покупки на Блубъри ЕООД не са включени фактури с този доставчик. По партидата на дружеството - наемодател в имотния регистър няма данни за собствени имоти. Не е подадена и декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. По отношение на останалите фактури, издадени от Блубъри ЕООД, съдът е приел, че не се установява реалното извършване на извозване на земни маси и СМР по договора от 10.08.2017 г. сключен с ревизираното лице. Този извод е мотивиран с липсата на конкретизация на мястото на извършване на услугите, от къде до къде изпълнителят следва да извози земните маси, съответно къде следва да се извършват строително монтажните дейности и в какво се изразяват същите. Не се установява доставчикът да е разполагал със собствени или наети транспортни средства, с които да може да осъществи извозване на земни маси, не са осчетоводени разходи за гориво или други разходи и консумативи за изпълнение на услугите. По фактурите, издадени от МСБ Консулт ЕООД с предмет земни маси съдът е установил, че между страните е сключен договор от 01.10.2017 г. за извозване на земни маси срещу възнаграждение в размер на 9,20 лв. без ДДС на кубичен метър земна маса. Не е уговорено място на изпълнение, от къде до къде следва да бъдат извозени земните маси. В протоколите обр. 19 е посочено единствено населено място Световрачане, без адрес на обекта, което не позволява да се установи мястото на извършване на услугата. Протоколите са с дати 05.10.2017 г., 11.10.2017 г. и 17.10.2017 г. и като приел извършените СМР за възложителя е посочено упълномощено лице Л. Лазаров, който съгласно представени от ревизираното лице пътни листове на същите дати е извършвал превоз по други направления. Съгласно договора от 01.10.2017 г. изпълнителят следва да извърши услугата със собствени средства и с товарни автомобили, собственост на дружеството, лизингови или наети, но от събраните доказателства не се установява да е разполагал с такива. Представените договори за наем на камион със СОД Инженеринг ЕООД (тежкотоварен Волво рег.[рег. номер МПС] ) и Интергруп 2016 ЕООД (тежкотоварен Волво рег.[рег. номер МПС] ) са от 31.10.2018 г., т. е. близо година след сключването на договора, а сочените за наемодатели дружества са декларирали, че не са имали търговски отношения с доставчика. Според съда не се установява преките доставчици да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, същите нямат декларирани извършени сходни доставки, клиенти и референции. Същевременно занятието на ревизираното дружество е СМР и транспортни услуги (извозване на земни маси), дружеството е титуляр на лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. Собственик е на три товарни автомобила, работодател е по три трудови договора за длъжностите управител транспорт и технически изпълнител. Във връзка с констатациите на съдебно - счетоводната експертиза за плащане по фактурите, съдът е посочил, че юридическият факт, който чл. 25, ал. 2 ЗДДС предвижда като основание за настъпване на данъчно събитие не е плащането, а преминаването на собствеността, респ. извършването на услугите. Обоснован е извод, че липсата на доказана реална доставка по процесните фактури препятства упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т. 1 ЗДДС и спрямо жалбоподателя е приложена доказателствената тежест в процеса. Решението е правилно постановено. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. При правилно тълкуване на материалния закон са изводите на съда, че без реално извършена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС или доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал.1 ЗДДС не настъпва съгласно чл. 25, ал.2 ЗДДС, данъкът не става изискуем съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, правото на данъчен кредит не възниква съгласно чл. 68, ал. 1, т.1 и ал. 2 ЗДДС и, несъществуващо, не може да бъде упражнено по чл. 71, т.1 ЗДДС. Съдът е изследвал релевантните за възникването на данъчно събитие юридически факти по спорните доставки и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че не е доказано извършването на услуги по сервизно обслужване на товарни автомобили, по три от фактурите, издадени от Блубъри ЕООД и извозването на земни маси от по останалите осем фактури, издадени от този доставчик, както и по фактурите, издадени от МСБ Консулт ЕООД. Правилно съдът е отбелязал, че 8-те фактури на "Блубъри" ЕООД съдържат блакетно описание на стопанската операция "по опис". Това описание не отговаря на изискването по чл. 226, парагаф 6 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общита систева на ДДС, въведено в чл. 114,ал.1, т. 9 от ЗДДС да съдържат количеството и вида/естеството на стоките, съответно вида/естеството на услугите. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съдът е направил обоснован извод, че не е установено действителното извършване на сервизно обслужване на товарните автомобили на ревизираното лице, със средства и материали на изпълнителя/доставчик - Блубъри ЕООД, чрез ангажираните по граждански договор физически лица Д. Попстоилов и П. Пандуров и в нает сервиз, находящ се в гр София, ул. Кукуш 15. Съставените приемо - предавателни протоколи са бланкетни, а представените работни карти не са обвързани с отчет на конкретна работа в изпълнение на гражданските договори, сключени с физическите лица, за които се твърди, че са осъществили обслужването. По отношение извозването на земни маси, представените писмени доказателства не съдържат конкретни данни за обектите на ревизираното лице, от които е извършено извозването. За МПС, с които се твърди, че са извършени услугите по извозване, е установено ,че не са ползвани от доставчика към момента на издаване на фактурите, тъй като представените договори за наем на тези камиони са от 31.08.2018 г. - една година след издаването на фактурите. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано от страна на ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, извършването на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, който юридически факт е правопораждащ за настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, изискуемост на данъка и възникване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. Това е основанието за отказ на правото на приспадане в процесния случай, а не липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, която съгласно посоченото в касационната жалба решение на Съда на ЕС по дело С-324/11 е основание за непризнаване на това субективно право само в случаите на установена данъчна измама или злоупотреба. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 124 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК. Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на Националната агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,