Решение № 15165 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4128/2014 г.

Решение № 15165 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4128/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Анна Христова Тончева и Тодор Михайлов Тончев от гр. София чрез процесуалният им представител адвокат Вълканова против решение № 5698/28.08.2013 г. по адм. д. № 6948/2009 г. на Административен съд - София град /АССГ/. Със същото е отхвърлен като неоснователен искът им по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Областна администрация на област София-град и Министерство на вътрешните работи /МВР/ за заплащане на имуществени и неимуществени вреди по иск в общ размер на 52 000 евро. Наведени са доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областна администрация на Област София не изразява становище по депозираната касационна жалба. Ответникът - Министерство на вътрешните работи не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че както министърът на вътрешните работи, така и областният управител и техни отделни служители в администрацията не са извършили незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на служебните си задължения по съставянето на актове за държавна собственост за процесните имоти, от които пряко да са настъпили вреди за касаторите. Административният съд е приел, че липсва един от задължителните елементи за обезвредата, а именно причинно-следствена връзка между сочените за незаконосъобразни действия и претърпените от ищците вреди. Решаващият състав е счел, че съставените актове за държавна собственост не са с цел да навредят на ищците, а твърдените от тях вреди са настъпили вследствие на неизпълнение по договора за строителство от страна на "Интерстройпроект-90". Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилния извод, че искът, предявен против държавата за действия на министъра на вътрешните работи и областния управител на област София и подчинените му длъжностни лица, при изпълнение на административна дейност е неоснователен. Претендираните вреди от касаторите не са причинени от съставените актове за държавна собственост на процесния имот, които не са и индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а от едностранното спиране на строителството от страна на строителя - частна фирма, с която те имат сключен договор за строителство. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни факти съдът е счел, че по делото не е доказано незаконосъобразно действие на министъра на вътрешните работи, областния управител или на подчинени негови служители при изпълнение на служебна дейност, довело до пряко причиняване на имуществени и неимуществени вреди на касаторите. Обосновани са изводите, че актуването или деактуването на процесните имоти не би могло да причини имуществени или неимуществени вреди на касаторите. Дори и да са им причинени такива, те не са в пряка причинна връзка с действията на ответниците, а произхождат от неизпълнено договорно задължение от трето лице. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същия. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,