Решение № 11470 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Н. от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Йорданов, срещу решение 5137 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 175/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 365з-6500/16.09.2022 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Варна и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът директор на ОД на МВР - Варна, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. Н., против заповед 365з-6500/16.09.2022 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, алт. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност младши инспектор полицай в група Охранителна полиция в Пето районно управление /РУ/ Златни пясъци при ОД на МВР Варна. По така подадената жалба е било постановено решение 309/09.03.2023 г. по адм. дело 2347/2022 г. на Административен съд Варна, което с решение 515/17.01.2024 г., постановено по адм. дело 5220/2023 г. по описа на Върховен административен съд, е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с попълване на преписката с четливи документи. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и при спазване на административно-производствените правила. Съдът приема, че установеното процесуално нарушение по чл. 29, ал. 5 от Инструкция 8121з-877/6.07.2021 г. протокол за разпит на свидетел, който не е приобщен към доказателствата, събрани в дисциплинарното производство, не е съществено поради това, че от свидетеля са били дадени и сведения, а и жалбоподателят в съдебното производство има право да обори всички факти установени от ответника, поради което правото му на защита не е нарушено. Прието е от съда още, че не е доказано по делото осъществяване на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, алт. 1 от ЗМВР и чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР, доколкото ответникът не е посочил конкретни действията, които е следвало до извърши жалбоподателя и конкретните правни норми, съответно заповеди и други, които въвеждат задължение за извършването им, както и не са посочени конкретните задължения, които е установено, че не са изпълнени, нормите и заповедите, които ги въвеждат, като са изложени само фактите относно даване и получаване на сумата от 40 лева и то само въз основа на дадените обяснения от лицето М. А.. Според съда, за да се ангажира дисциплинарната отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 и/или чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР в случая е следвало да се посочат конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно неизпълнение на задължения, чрез които да се установи, че е налице използване на служебното положение за лична облага и/или злоупотреба с доверие, като тези факти трябва да се различни от състава на престъпление вземане на подкуп. Въз основа на установените по делото факти административният съд е обосновал извод, че ответникът законосъобразно е приел, че жалбоподателя е нарушил т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и че въпреки, че в случая жалбоподателят е нямал право да съставя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и фишове по Закона за движение по пътищана /ЗДвП/ е налице дисциплинарно нарушение, защото жалбоподателят е проявил поведение, което е несъвместимо с морала. Съдът приема още, че не е налице нарушение на т. 42, т. 49 и т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като към момента не е налице влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК от жалбоподателя, което обаче обстоятелство не променя направения извод, че жалбоподателят е нарушил т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което от своя страна обосновава извод за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Според съда в случая извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага уволнение, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, защото установеното деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, като липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата, а и в случая не е ангажирана отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 и чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, доколкото становище 439р-22487/12.09.2022 г. от дисциплинарно-разследващия орган е постъпило при дисциплинарно-наказващия орган на 12.09.2022 г., а процесната заповед, относно извършеното нарушение на 25.03.2022 г. от жалбоподателя, е издадена на 16.09.2022 г. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че дисциплинарно-разследващият орган се е позовал само на събраните материали по прокурорска преписка СП-996/2021 г. и досъдебно производство 161/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна, доколкото видно от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно-разследващият орган е провел собствено разследване, в хода и на което на няколко пъти са давани сведения и от лицето М. А. Правилни са и решаващите изводи на първоинстанционния съд, че от ответника не се доказва осъществяването от страна на жалбоподателя на дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1 ,т. 7, предл. първо от ЗМВР, както и по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани по отношение на третото нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение, а именно че на 25.03.2022 г. младши инспектор П. Н., използвайки служебното си положение на полицейски служител, при участие в извършена проверка на водач на моторно-превозно средство е получил от водача сума в размер на 40 лева, която не му се следва, за да не бъде санкционирано лицето за част от установени административни нарушения по ЗДвП. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, и т. 20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от касатора става достояние на широк кръг от хора представители на прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство и на служители от структурите на МВР, както и на граждани, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушението на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, като правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно-наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание, а доводите на касатора, че не е допуснал описаното нарушение, следва да се приемат за неоснователни. Неоснователно се явява възражението на касатора, че в конкретния случай е игнориран резултатът от воденото наказателно производство, доколкото в случая отговорността му не е ангажирана по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно обстоятелствата имал ли е правомощия касаторът да налага глоби и съставя АУАН, тъй като оспорената заповед не е издадена поради съставяне на фиш или АУАН по ЗДвП. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,