Решение № 9557 от 11.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, чл. 413, ал. 7 и чл. 58 ИК.

Образувано е по жалби на:

1. Р. Огнянов от град Брезник, регистриран като кандидат за общински съветник с решение 41-МИ/25.09.2023 г. на ОИК-Брезник, срещу решение 2584-МИ/03.10.2023 г. на Централната избирателна комисия, в частта, с която е обявена за недействителна регистрацията му като кандидат за общински съветник в община Брезник, предложен от партия Българска социалдемократическа партия за участие в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г.

1. Б. Стоянов от град Брезник, регистриран като кандидат за общински съветник с решение 41-МИ/25.09.2023 г. на ОИК-Брезник, срещу решение 2584-МИ/03.10.2023 г. на Централната избирателна комисия, в частта, с която е обявена за недействителна регистрацията му като кандидат за общински съветник в община Брезник, предложен от партия Българска социалдемократическа партия за участие в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. и

1. Я. Хранова от град Брезник, регистрирана като кандидат за общински съветник с решение 41-МИ/25.09.2023 г. на ОИК-Брезник, срещу решение 2584-МИ/03.10.2023 г. на Централната избирателна комисия, в частта, в която е обявена за недействителна регистрацията й като кандидат за общински съветник в община Брезник, предложена от партия Българска социалдемократическа партия за участие в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г.

И в трите жалби се излагат идентични оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на ЦИК в оспорените му части. Считат, че ЦИК е постановила решението си в противоречие с материалния закон, неправилно тълкувайки и прилагайки чл.3, ал.3 от ИК и чл.413 от ИК, които не установяват изрична забрана член на инициативен комитет, регистриран за участие в изборите, да бъде регистриран и като кандидат за общински съветник. Жалбоподателите считат, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото е нарушен принципът, че по един и същи предмет следва да се произнесе един и същи по йерархия орган; на кандидатите не е дадена възможност да отстранят допуснатите несъответствия; в решението не са посочени нарушените норми от изборното законодателство. Освен това сочат, че е нарушен и чл.40 от ХОПЕС. Поради това молят за отмяната но решението на ЦИК в оспорените му части.

Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбите.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното:

Жалбите са процесуално допустими. Същите са подадени в срока по чл. 58, ал. 1 ИК от активнолегитимирани лица, чиято регистрация за участие като кандидати за общински съветници в предстоящите местни избори е обявена за недействителна. Разгледани по същество, те са и основателни.

Между страните по делото липсва спор по фактите. И тримата жалбоподатели са регистрирани като кандидати за общински съветници в кандидатската листа, предложена от ПП Българска социалдемократическа партия с решение 41-МИ/25.09.2023 г. на ОИК-Брезник. Същевременно те са и членове на Инициативен комитет за издигането на В. Узунов като независим кандидат за кмет на община Брезник в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г., регистриран с решение 8-МИ/13.09.2023 г. на ОИК- Брезник. От представените по делото протокол от 14.08.2023г. и решение 1 на Инициативния комитет се установява, че за лице, което да представлява инициативния комитет, е определен Г. Димитров от [населено място], община Брезник.

С писмо вх. МИ-00-79/03.10.2023 г., "Информационно обслужване" АД уведомява ЦИК за резултатите от проверка, извършена в изпълнение на т. 4 от нейно решение 2460-МИ/18.09.2023 г., при която е установено, че тримата жалбоподатели в настоящото производство са регистрирани от ОИК-Брезник като кандидати за общински съветници от листата на ПП Българска социалдемократическа партия и едновременно с това са членове на Инициативния комитет, регистриран с решение от 13.09.2023 г., предложил В. Узунов за независим кандидат за кмет.

С оспорените в настоящото производство части от решение 2584- МИ/03.10.2023 г., Централната избирателна комисия приема, че регистрацията на жалбоподателите като кандидати за общински съветници влиза в противоречие със забраната по чл. 3, ал. 3 от ИК, според която едно лице не може да участва в повече от едно качество в един вид избор - като кандидат, наблюдател, застъпник, представител на партия, коалиция или инициативен комитет, член на избирателна комисия, анкетьор, придружител и др. подобно. Поради това и в изпълнение на правомощията си по чл. 402 ал.1 т. 2 от ИК и чл. 413 ал. 7 от ИК, ЦИК обявява за недействителна регистрацията на Р. Огнянов, Б. Стоянов и Я. Хранова, регистрирани като кандидати за общински съветници с решение 41-МИ/25.09.2023 г. на ОИК-Брезник.

Съдът намира, че при постановяване на решението си ЦИК е тълкувала и приложила неправилно нормите на Изборния кодекс.

Съгласно разпоредбите на чл.402, ал.1, т.2 и чл. 413, ал. 7 от ИК, правомощието на ЦИК да обяви за недействителна регистрация на кандидат за общински съветник е обвързано с установяване на данни за наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 413, ал. 1-4 ИК, а именно дали конкретен кандидат за общински съветник е регистриран само от една партия, коалиция, местна коалиция или инициативен комитет и в само един изборен район, и дали е регистриран и като кандидат за кмет от други партия, коалиция или инициативен комитет. В тези норми ИК не поставя условие, според което лице, регистрирано като кандидат за общински съветник, не може да е член на инициативен комитет. Такова условие не е поставено и с нормите на чл.151 и следващите от ИК, които уреждат образуването, определяне на представителството, регистрацията и заличаването на регистрацията на инициативния комитет. Единственото условие, което поставя чл.151, ал.4 от ИК е, че всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.

От своя страна, чл. 3, ал. 3 от ИК установява забрана регистриран за участие в изборите кандидат за общински съветник да бъде регистриран и като наблюдател, застъпник, представител на партия, коалиция, местна коалиция или инициативен комитет, член на избирателна комисия, анкетьор, придружител или друго подобно в съответния вид избор. Членовете на инициативните комитети не са от кръга на лицата, изрично посочени в нормата. Това е така, тъй като в чл. 124 от ИК като представители на партия, коалиция и съответно - на инициативен комитет, законодателят определя лицата, присъстващи в избирателна секция в изборния ден, отразени в списък и легитимиращи се с пълномощно от съответния представляващ или упълномощено от него лице. Освен това, доколкото изброените в чл.3, ал.3 от ИК лица са тези, на които ИК признава правото да присъстват в изборното помещение при гласуване, отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването, то членовете на инициативен комитет, издигнал независим кандидат, не са и друго подобно, тъй като ИК не им признава цитираните права. Ето защо следва да се приеме, че нормата на чл.3, ал.3 от ИК установява забрана кандидатът за общински съветник да участва в изборите и в качеството си на представител на инициативен комитет. Тази забрана не се разпростира и върху членовете на инициативния комитет, тъй като нормата на чл.3, ал.3 от ИК установява ограничение и не може да бъде тълкувана разширително.

В настоящата хипотеза тримата жалбоподатели, регистрирани като кандидати за общински съветници от листата на ПП Българска социалдемократическа партия в община Брезник, са членове на Инициативния комитет, издигнал за участие в изборите за кмет независимия кандидат В. Узунов, но не са негови представители при и във връзка с произвеждане на изборите, поради което спрямо тях не намира и приложение установеното от чл.3, ал.3 от ИК ограничение. Поради това не са налице и предпоставките за обявяване на недействителност на регистрацията на тримата жалбоподатели по чл. 413, ал. 7 ИК. Достигайки до противоположни изводи, ЦИК е постановила акта си в противоречие с приложимия материален закон и при липсата на предпоставките за това по чл. 3, ал. 3 и чл. 413 ИК, поради което той следва да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваните му части.

Предвид изложеното, съдът