Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г.

Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Решение № 6334/07.09.2015 г. по в. гр. д. № 18037/14 г. на Софийския градски съд, IV-В въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение от 06.08.2014 г. по гр. д. № 21724/12 г. на Софийския районен съд, 29 състав, с което е уважен предявеният от касатора против Н. С. К. като [фирма] отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК- за установяване, че ответникът не е собственик на двуетажна масивна сграда на [улица] [населено място], като производството е прекратено поради недопустимост на така предявения иск. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде уважен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- Н. С. К. като [фирма] оспорва същата и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С определение № 27/21.01.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъобразяване на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по следния обуславящ изхода на делото въпрос: Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о./. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. По правилността на въззивното решение С оглед приетото разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящата касационна инстанция намира за неправилен правния извод, поставен в основата обжалваното въззивно решение, според който производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост се явява недопустимо, тъй като ищецът не е доказал да е титуляр на правото на собственост, което оспорва на ответника, снабдил се с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка за предмета на спора- двуетажна масивна сграда в [населено място], [улица]. Изложените от въззивния съд мотиви, според които ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот на релевираното придобивно основание, а именно приращение по чл. 92 ЗС, са относими към материалноправната му легитимация по предявения иск, а не към неговата допустимост, тъй като правният интерес от предявения отрицателен установителен иск произтича именно от твърдението на ищеца, че притежава спорното право. По изложените по-горе съображения исковата претенция е допустима и ангажира правораздавателната компетентност на съда, който дължи произнасяне по съществото й. На това основание обжалваното въззивно решение на Софийския градски съд, с което е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено като неправилно и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на възивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение