Решение № 7147 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 723/2020 г.

Решение № 7147 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 723/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Недялкова, и на И. И. от [населено място], приподписана от адв. Чавдаров, против решение № 2083 от 24.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 785/2019 г. С доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, директорът на ОД на ДФЗ обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е отменен АУПДВ № 16/06/1/0.0.2284/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/161 от 29.01.2019 г., издаден от него, и претендира отмяната му в оспорената му част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. И. – не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. И. И. обжалва първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 16/06/1/0.0.2284/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/161 от 29.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие". Твърди неправилност на същото поради противоречие с материалния закон – чл. 27, ал. 5, изречение първо от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК. Иска отмяната на решението на административния съд в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - директор на ОД на ДФЗ – Пловдив – не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил АУПДВ № 16/06/1/0.0.2284/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/161 от 29.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - Пловдив. Във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от сключения договор № 16/06/1/0.0.2284 от 19.01.2016 г. и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба 14/28.05.2015 г. /, а именно неподаване на заявка за второ плащане в регламентирания срок, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора е: І. Отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договора и е прието, че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане със законната лихва, изчислена за период, посочен в договора; ІІ определена е на И. И. финансова корекция в размер на 48 895 лв. и дължима сума, посочена в таблица 1 – 24 447. 50 лв., за която е посочено, че подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта чрез превод по посочената банкова сметка на ДФЗ, Разплащателна агенция /РА/ с лихва от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да отхвърли жалбата против частта от АУПДВ, в която е отказано второ плащане по договора и е разпоредено връщане на полученото първо плащане заедно със законната лихва, съдът е приел, че не е налице спор между страните за това, че жалбоподателят е получил одобрение за първото плащане в размер на 24 447. 50 лв. и същото му е изплатено, както и за това, че той не е подал заявка за второ плащане в срока, определен в договора – 01.05.2018 г., съгласно чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г., който изтича на 02.05.2018 г. В административната преписка е налично подадено от И. И. на 01.02.2018 г. искане за промяна /Приложение към чл. 15, ал. 3 и чл. 40, ал. 1 от Наредба № 14 с вх. № 02-161-6500/96 от 01.02.2018 г. до ОД на ДФЗ-Пловдив, с което се иска промяна на избраната крайна дата на периода за проверка на бизнес плана и промяна на местонахождението на обработваните площи. Към искането е приложено становище от агроном с № 164546 за парцел 00180034 овощна градина в землището на с. Войводино, община Марица, обл. Пловдив и договори за наем на земя. Директорът на ОД на ДФЗ-Пловдив е отказал исканите от бенефициера промени с Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс с изх. № 01-161-6500/173 от 14.03.2018 г. с мотив, че искането е подадено след срока по чл. 44, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г., който е до четири месеца преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес-плана. С възражението си против уведомителното писмо за откриване на производството И. твърди настъпили фосмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. "д" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. – масова болест по насажденията. При доказателствената тежест на жалбоподателя, която му е указана с изрично разпореждане, в съдебното производство от негова страна не е доказано твърдяното обстоятелство. От представеното становище на агроном не става ясно по какъв начин и кога е констатирано заболяването. Освен това ползвателят не е уведомил РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, с което не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 5 от наредбата. По така изложените мотиви съдът е обосновал извод за това, че не е доказано наличието на "непреодолима сила" или "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., които да са възпрепятствали жалбоподателя да подаде заявката за второ плащане в срок, поради което на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2015 г. той няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. За да отмени АУПДВ в частта му, в която е определена финансова корекция в размер на 48 895 лв., съдът е приел, че изложените в акта фактически основания и посочените в него правни основания на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2015 г. и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК сочат, че в случая не е издадено решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а е установено публично държавно вземане чрез издаване на АУПДВ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.