Решение № 13071 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, срещу решение 2949/07.05.2021г. постановено по адм. дело 4546/2020г. на Административен съд София град, с което е отменен РА Р-22221519002074-091-001/14.10.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 415/16.03.2020г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта в която на дружеството е начислено задължение за данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 19 794лв. главница и лихва в размер на 1 268.69лв., вследствие преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на увеличение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че предмет на процесните фактури е извършени СМР, представляващи подобрения в нает от РЛ имот, като тези подобрения ще доведат до икономическа изгода и следва да се приложи Глава десета от ЗКПО Данъчни амортизируеми активи. Тъй като се касае за извършени подобрения върху нает имот, разходите извършени за това не се отчитат от наемателя като собствени дълготрайни активи, а като дълготрайни нематериални активи, тъй като наемателят притежава само право на ползване. Според касаторът следва да се приложат нормите на счетоводен стандарт СС 38 Нематериални актив, респек. МСС 38 Нематериални активи и да се вземе в предвид, че това е актив който е със съществено значение при употребата му за предприятието и от него се очаква икономическа изгода. Сочи се още, че не всеки разход за подобрения на актив следва да се приеме за данъчно признат разход, а такъв според чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО са сумите за подобрения които да формират данъчен дълготраен нематериален актив и същия да е включен в данъчния амортизационен план. Сочи се и разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО, според която счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, вкл. и последващи разходи, не се признават за данъчни цели. Моли съда да отмени решението на АССГ и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски за юриконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство. Ответникът "Берти Травел" ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с наведените от касатора твърдения, представените по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22221519002074-091-001/14.10.2019г., г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден с решение 415/16.03.2020г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, в частта в която са установени задължения по ЗКПО за 2018г. в размер на 19 794лв. главница и лихви в размер на 1 268.69лв. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но при неправилно приложение на материалния закон. АССГ е посочил, че за да се даде отговор дали процесните разходи представляват дълготраен нематериален актив, от гледна точка на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО следва да се установи дали са довели до увеличаване на икономическата изгода на дружеството. Според първоинстанционния съд дейностите съставляващи ремонт на ограда, полагане на бодлива тел, пребетониране и преасфалтиране на паркинг, почистване и изрязване на храсти, видеонаблюдение, осветление и др. не водят до увеличаване на данъчната амортизируема стойност на актива и не водят до пряко реализиране на бъдещи икономически изгоди за дружеството. Останалите дейности обаче водят пряко и непосредствено до икономически по-изгодни за дружеството промени. Първоинстанционният съд е приел, че според СС 38 Нематериални активи са тези от които се очаква икономическа изгода, като стандарта поставя задължително изискване за доказването им т.е. органа е следвало да представи доказателства, че процесните хале, автосервиз и автомивка са новоизградени от дружеството и изграждането им предполага бъдещи икономически изгоди. Такива доказателства не са събрани, нито са представени от издателя на РА, поради което и последния е материалнонезаконосъобразен и необоснован и се следва неговата отмяна. Решението е неправилно. Изводите на съда са направени без да са съобразени събраните в хода на ревизионното производство доказателства, които са относими към осъществените от ревизираното лице ремонти на ползвания под наем имот. Установено е и няма спор по делото, че процесните СМР са отчетени като текущи разходи за реконструкция и подобрения от ревизираното лице. В противовес на правните изводи на АССГ, че данъчния орган не е доказал изискванията на нормата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО и по точно тези свързани с установяване дали част от изградените в имота обекти хале, автосервиз и автомивка са новоизградени от ревизираното дружество и дали това предполага бъдещи икономически изгоди, тези факти не са били спорни, а и от заключението на СТЕ се установява, че обектите са изградени именно от наемателя и че последните ще доведат до икономичеки по-изгодна промяна във функционалното предназначение на наетия имот. Спорът е относно това дали направените разходи, следва да се осчетоводят като текущи или представляват данъчни нематериални активи, като за правилното му решаване, следва да се изходи от наличните по делото документи за извършените работи и при съобразяване с разпоредбите на ЗСч., ЗКПО и СС 16 Дълготрайни материални активи. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, данъчни нематериални активи са начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКПО, счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Според чл. 67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. В случая по категоричен начин е установено, че извършените в обекта СМР и закупените материали в тази връзка са вложени, както в ремонт на наетия имот, така и в изграждане на нови обекти в него. Новоизградените обекти са направени с цел разширяване дейността на дружеството чрез включване на нови дейности, а останалите ремонтирани части от имота имат за цел по ефективното му ползване през периода на наема. Всички извършени в имота дейности водят и до увеличаване на икономическата изгода от тях, като цяло. Съгласно СС 16 Дълготрайни материални активи се допуска даден актив да се класифицира като дълготраен материален такъв, когато предприятието получава икономическите изгоди от ползването на актива, което произтича от придобитите права върху актива /права на ползване/ и от възможността предприятието да ограничи достъпа на други лица до изгодите. Ето защо разходите за подобрение на нает актив представляват амортизируеми дълготрайни материални активи и за тях са приложими изискванията на СС 16 Дълготрайни материални активи и СС 4 Отчитане на амортизациите. В конкретния случай извършените разходи за ремонт, водещи до увеличаване на икономическата изгода на наетите дълготрайни активи е следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив, а не като текущи разходи за дейността, пряко участващи при формирането на финансовия резултат от дейността, както е процедирано от ревизираното дружество и да бъдат заведени в като актив в данъчно амортизационния план на дружеството. Следователно в качеството си на задължено лице дружеството е трябвало да отчита извършените разходи, като разходи от дейността, съобразно изискването на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Ревизираното лице не е представило доказателства, които да опровергаят констатациите на ревизионния акт, както и не е представило доказателства които да налагат изводи различни от тези до които са стигнали органите по приходите за неправилно отнасяне на осъществените разходи за СМР като текущи такива, поради което съдът неправилно е отменил ревизионния акт в тази част. Решението му е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Берти Травел ЕООД следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството общо в размер на 2 492.22лв., от които по 1 161.86лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатена държавна такса в размер на 168.50лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение